И аз не виждам във душите малко смут

Четейки "Да си подадем ръце!"
от Ганчо Бакалов

Благоговееме пред думата любов,
хвалейки сластта, която ни уврежда,
но който спазва пътя вечен – образцов
на ангел в озарение изглежда,
но чувството любовно днеска ни е нужно –
бурята хуманността ще ни отнеме,
а трябва да решим задачата задружно
като хора прагматични призовеме,
но я, кажи ми как случайните въобще
бих могъл да призова, щом те блуждаят –
без глас останах да повтарям той – не ще:
примирен говори как ще дойде краят.
-И аз не виждам във душите малко смут,
чрез който да отхвърлим този вихър луд!?

Да си подадем ръце!
Автор:Ганчо Бакалов

Във тези неспокойни, трудни дни
с надеждата живеем непрестанно,
че новият Христос ще се роди -
един към друг да гледаме хуманно!

Защо е тази алчност и вражда?
Защо да не живеем като хора?
Изпаднали сме всички във беда,
животът ни изхвърли зад стобора.

Задружно можем ний да оцелеем
и нека да си подадем ръце!
Във миговете трудни ще успеем -
затуй са нужни разум и сърце!