Копнежността в небе си извисила

Четейки „След деветата вълна”

от Марияна Кондова

По-скоро чувството ти не умира,
но защо не получава то летеж,
защо пътека обща не намира,
а се рее във подмоли на копнеж?

Познавам ти душата плаха, нежна,
през злобата създаваща пожари,
да те пренася на вълна копнежна,
но я възпираш с яростни кинжали...

Копнежността в небе си извисила,
втъкаващо твоята първична страст,
но щом менталност се е породила,
над радостта ще ти подари и власт.

Със сърце, готово да се отдаде,
ти ме преживяваш като много драг,
но как ли менталност ще се създаде,
когато кинжалите са тежък праг?

След деветата вълна

Автор:Марияна Кондова

Попитах те: „А след деветата вълна

какво остава от вълнолома, от брега?”

Скали, които там вятърът докосва,

рифове, морето, що с плясък омагьосва.

След твоите ръце какво ми остава - 

прекрасна, и страстна, но и дивна жарава.

На щастието - в гребена на вълната

те носи, превзема мелодия в стакато.

И при прилива на вечни нежни звуци,

прииждат като буйни пролетни капчуци -

сълзи, по блясъка си перлен и по сила

равни са на любов неземна, извисила

снага на Феникс подобна след пожари.

Да, а тя е мощна и двама не пожали.

Създаде пламък, лумнал от копнеж и зов.

Не умира и е нежна - моята любов!