Но как избягваш моите засади?

В диалог с Виолетка Пеева,

четейки Сонет №70

от Уилям Шекспир

Аз Уил, им давам повод да гълчат –

Мойсей навлиза смело сред мълвата:

в Интернет приятелите ми мълчат

сякаш ябълки имат във устата.

Разговарям само със Виолетка

и казвам, че Мойсей е неуязвим,

но щом няма със сандвича салфетка,

мога да стана също непредвидим,

но нека нещо друго да се знае,

че всяка предизвикана интрига

в олтарите започва да ухае,

а туй на Женя чувствата повдига.

 
-Но как избягваш моите засади,

а искаш чай и други там наслади?!

Сонет №70

Автор:Уилям Шекспир

Превод на Валери Петров

От клюките недей се тревожи —

красивите са прицел за мълвата;

слухът край всичко хубаво кръжи,

естествен като гарван в синевата.

Одумките дори — ако си чист! —

придават слава, тъй като се знае:

на розата най-прелестният лист

за червея най-лакома храна е.

Засадите надвил на младостта,

до днес си бил безгрешен пред морала,

но знай, че завистливите уста

не ще затвори тази ми похвала.

        Не им ли даваш повод да гълчат,

        за дружба с тебе ще ламти светът.

Сонет №70

Автор:Уилям Шекспир

Превод на Владимир Свинтила

Не злото в тебе хулят, не това.

Доброто в теб е жертва на мълвата.

Но може ли да опитни мълва? –

една свадлива врана в синевата!

Добър си ти и тази клевета

те прави само с нищо несравним.

От червей страдат нежните листа –

ти като нежен лист си уязвим.

През младостта си ти не падна в плен,

но в плен попадна не един пленител.

Но твойта чистота до този ден

не сепва дръзкия хулител.

Без тази лека сянка във очите

ти само би царувал над душите.