Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2010 12:14 - Основи на литературата, Теория на литературата и Теория на художествената литература?! - 2
Автор: mojsei Категория: Изкуство   
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.10.2010 12:15


Основи на литературата, Теория на литературата и Теория на художествената литература?! - 2

  Покорител на самотни върхове

 1.

Във творчество съм покорил самотен връх

 

На Джулия Бел!

 

Във творчество съм покорил самотен връх,

но запазил към всички хора брагодарност,

защото в тази позиция, с божествен дъх,

със тебе Джулия, постигам солидарност.

 

Знам, човекът се стреми да бъде божество,

а това във приятелството се постига

чрез преживяване, стигнало до тъждество,

а менталното във небето те издига.

 

Аз съм сам като творец, ала не самотен,

стигнал до върха на божественото слово,

защото в полета ми над света – страхотен,

го утвърждавам да живее като ново.

 

Във мига на Съ-преживяване – ментален

Озарение блести без капка суета,

а точно то за мен е смисълът сакрален –

запазена интелектуална красота.

 

2.

Животът изтъкава вечна книга

 

Повтарям шепотно, че те обичам

в мига на прераждането – съкровен

и само думичката щом изричам

преживявам пътя като съвършен.

 

Немеем, гледайки се във очите,

открили райските селения там,

когато си преплитаме лъчите,

Съ-преживявайки чудния балсам.

 

Във любовта ни грее ясен спомен,

втъкан в сегашното, чрез топлината,

а той е толкоз нежен, толкоз скромен,

защото е вграден във тишината.

 

А там, щом някой някого прегърне,

дори да бъде малко непохватно,

за него той света ще преобърне

с прераждащо се чувство благодатно.

 

Прекъснатата нежност е ужасна,

защото ни отнема свободата,

но ето, че надеждата прекрасна

възражда помежду ни добротата.

 

Животът изтъкава вечна книга

и спомням си за притча на детето,

което към звездите поглед вдига,

чертаейки ни пътя чрез сърцето.

 

Дори когато ни настигне сянка,

вървим по нишката на нежна радост,

за да не пропълзи и пепелянка

връз пазена за двамата ни младост.

 

3.

Туй, че толкоз отдалече ти дойде...

 

Във огнена емоция те допуснах –

в път на всеотдайното желание

и в чувството ти нищо не пропуснах,

защото живееш чрез старание.

Показа ми заучена милувка,

оставяйки се да ме разцелуваш,

но бе очарователна преструвка,

показваща, че можеш да хитруваш.

 

Туй, че толкоз отдалече ти дойде

и със достойнство хвана ми ръката,

във душата ми успя да създаде

чувството, пресъздало в теб жената.

 

Отчитайки на времето развоя,

съхранил съм във сърцето твоя вик

и точно той те прави да си моя,

а бе само някакъв нищожен миг?!

  

4.

Направо си е лудост днес да си нормален

 

Направо си е лудост днес да си нормален,

във годините на дива деградация,

но тя зове любовния процес сакрален

и чрез него да твориме демокрация.

 

Джули, със теб сме на обществената сцена,

а там вече се прераждаме чрез нова страст,

защото тя от нас самите е родена

и нека я удържим чрез гражданската власт!

 

Нима от Карлос Кастанеда сътворена,

опитваш да разиграваш разните игри?

Неговата философия унизена

и във съвременния сват лумпени твори.

 

Не се сърди на диалога ми критичен!

Включи се във разработения ми Проект –

да правим във живота пътя прагматичен

чрез изграждане на способността „интелект”!

 

5.

Узрялата любов, до чувството ментално,

което Озарява изградена цялост,

развива общуване интелектуално

в което разцъфтява и любовна радост.

  

6.

На пистата житейска съзрях бегач

 

Четейки „Бегач на дълги разтояния”

от Джулия Бел

 

На пистата житейска съзрях бегач-

охранен кон, сменил не един ездач.

Прецених го, че е вече много стар,

ала носи във душата си олтар?!

 

Видях в погледа му разкаяния

от преминатите разтояния –

познах, че той е истински шампион:

ще заложи целият ни бастион.

 

А той си мисли, че съм новобранец

със усмивка лека на самозванец

и предчувства, че ще бъде пак герой,

но не знае, че успехът си е мой.

 

Мисли си, че има той стратегия –

тя е вече истинска елегия,

защото толкоз злобно все ме гледа,

заслепен от очаквана победа.

 

Отправих му приятелска покана,

а той – глупакът взе я за закана

и на кимванията с глава – безброй

отговори с хули много – във порой.

 

Толкоз години – все на пиедестал

и победите си сам е отиграл

и затова и днеска, чрез успеха

ще приключи пътя си със утеха.

 

Този шампион отдавна ми е драг –

затова навярно чувства ме за враг,

но щом, в последната ни обиколка,

в гърдите си почувства остра болка,

 

във дирите му малко ще изчакам,

ала без вид, че темпото протакам,

за да може, щом загуби своя дъх

със моята подкрепа да стигне връх.

 

Така ще го спечеля за приятел,

макар че той ме мисли за предтел,

но щом възпра собствения кръгозор,

ще разбере, че е спасен от позор.

7.

Я, да извъртим със теб една любов

 

В отговор на „Я, чедо, да ти казувам!”

от Джулия Бел

 

Я, слушай, бабо Недо, ще ти призная –

човешката любов е „страхотия”.

Сластта реших веднъж да разгадая,

че ми се представи за хубосия ...

 

Не беше тя от шопско, тъй да знаеш,

а беше там – от Източна Родопа –

по кармата й ще я разпознаеш,

ако реши и теб да те докопа.

 

И уж при нея всичко бе безплатно –

решихме да я караме двамина,

а споменът я връщаше обратно:

меракът й така и не премина...

 

Да, въведох я в менталната любов,

преведох я през кармата на ада,

но ела да видиш бабо, вълчи зов

при жена без чувства – във листопада!

 

Сластта развива глад като мераци

и прави хората да бъдат луди,

а Гари ще се бори със простаци,

та Интернет да почне да се чуди?!

 

Я, да извъртим със теб една любов,

но защо държиш във ръце лопата?

Знаеш, че за теб на всичко съм готов,

ала подай ми нежничко ръката!

 

Мераците остават си помия,

която и характера разбърква,

а щом божествен ритъм ти разкрия,

няма лопатата да те побърква!?

 

8.

Основите за хората ще са безплатни

 

Перото ми за втори път ще Ви попита:

защо не сте учтива с мене сеньорита,

когато Ви давам мойто Озарение,

потънал в дълбоко, искрено смирение?

 

В случая, декорът, като част от същността,

разгаря огъня ментален на радостта,

а аз Ви каня най-учтиво във тъждество,

където, чрез него, всеки става божество.

 

Основите, чрез тази книга, патентовам,

но искаше ми се и да Ви очаровам,

че не признавам външното оживление,

което се представя за вдъхновение.

 

Разбира се, че аз Ви много уважавам

и силите си Ви безропотно отдавам,

но Законът на различието тормози

и как тогаз да Ви поднасям нежно рози?

 

Различието в тъждество е друго нещо

и Вие мила, го усещате тъй вещо,

но вместо да правите разграничение,

тръгнете смело към нашто единение!

 

Основите за хората ще са безплатни,

ала те ще ни носат дивиденти златни

и затуй решавам с тебе да ги продадем,

но общуването ще го правим без:”Не щем!”

 

9.

Когато минахме със теб край стария бордей

 

Четейки:”Хей, Джак, странно ме гледаш?”

от Джулия Бел

 

Когато минахме със теб край стария бордей,

усмивка трепна върху устните ти. Каза:”Хей!”

а после на ръката ми отпусна се със:”Джак,

отговори ми тук миличък на въпроса: как

реши се да ме вземеш, а знаеш – не съм кротка...

Душата ми и със теб продължава да е котка!”

 

Усещам те, че упражняваш върху мене власт,

дори и с нишка жестока на развита сласт,

която ме кара непрекъснато да искам,

а аз мъжествено го все в себе си потискам –

облак мътен замъглява лекичко очите,

наливайки и от злобата ми във лъчите:

ръцете ми в своята несигурност треперят,

чувствата опорите не могат да намерят...

 

Смазан в сластното очакване ти казвам:”Джули,

обичам те, дори и да ми отправяш хули,

защото знай и на твоите чувства съм ваятел,

а ти вървиш в нишка безрезервна на приятел,

но аз ... о, аз защо се чувствам сякаш съм бетлец

и сам, във мрачината, се подготвям за ловец?”

  

10.

Откриваш в общуването с мене бог

 

Четейки „Аз не съм!”

от Джулия Бел

 

Откриваш в общуването с мене бог .

Стоиш на праг съществено различен,

ала съзерцаваш, озарен чертог,

а аз ти казвам, че е прагматичен.

 

Показвам ти го и като хуманен

чрез стихове с много вдъхновение,

допълвам, че това е свят ментален-

там двамата летят в Озарение.

 

Ала всичко туй са обяснения,

но входът трябва да се преживее –

свободно, без малки притеснения:

чувството чрез другия се родее.

 

Да почувстваш другия като роден,

но как във отношение пазарно,

че коренът му не е благороден,

за да ражда и чувство благодарно?!

 

А щом това за двамата е проблем

и те природата му подразбират,

ще го решат взаимно като съвсем

в менталности душите им извират.

 

Ще кажеш, че това е невъзможно,

ще започнеш да говориш”Аз не съм!”

а аз ще потвърдя, че то е сложно,

но от собствен опит знам един чалъм!?

 

Не става дума за екзалтация,

а за общност на ментално равнище,

взпроизевждаща трансмутация,

развивайки житейското поприще.



Тагове:   основи,   литература,   теория,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mojsei
Категория: Изкуство
Прочетен: 442468
Постинги: 853
Коментари: 253
Гласове: 658
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031