Основи на литературата, Теория на литературата и Теория на художествената литература?! – 3

 Въведение

 1.След като вече съм обосновал Основите на Новата Литература чрез хиляди текстове, а това може да се проследи конкретно в продукта на няколко годишния ми труд чрез Сайт „Животът”, тук започвам изложението чрез поетичен диалог, имащ за свой предмет конкретен автор, със своята новоиздадена книга, за да покажа функционалния аспект на Основите на Новата Литература, превърнати в моя гледна точка, а тя, като логика на подхода ми, започва да функционира методологически и по този начин процесът едновременно се разгръща и кто теория, но и като такава теория, която се е превърнала в методология, защото гледната ми точка функционира като логика на прилогания от мен подход при анализа на поетичната творба, създавайки друга, която се оказва водеща на процеса.

 2.Пристъпвам към публикуването на тази книга в три сайта на Интернет – „Животът”, „Блог.бг” и „Фейсбук”, което по особен начин ангажира авторите, участващи в тези сайтове. А Основите на Новата Литертура ме поставят в такова отношение към света, че, по необходимост, трябваше да обявя влизането ми в политиката, защото науката има пряко отношение към нея.

 3.Текстовете, които започвам да публикувам, поставят разбирането като логическо ядро на Основите на Новата Литература, но процесът е свързан и с не-разбирането, което също наблюдавам с нескрит интерес, защото то очертава манипулативния характер на средата в която работя. Маркс, за да разработи „Капиталът” се премества да живее в Англия, подпомогнат от своя приятел Енгелс, защото там процесите, свързани с развитието на капитализма са най-зрели.

България е страна в която световният деградационен процес се разгръща като асимилационен и това ми дава чудесната възможност да изследвам съвременния екзистенциален универсализъм, проявяващ се във формите на сстрес, страх, невроза, но и разстройство на характера под влияние на раздухването на стихията на сластта.

В своя знаменит труд „Немска идеология”, а това е труд в който двамата гениални творци си изясняват особеностите на възпроизводствения процес, посочвайки, макар и на друго място, научната парадигма, която ги ръководи при всички техни изследвания, те посочват, че нямат възможност да се спират на анализа на процеса на обработката на едни хора от други хора, а това е манипулативния процес в обществото, който функционира и като естествен, но и като организиран от господстващия интерес. Аз не само, че не подценявам този процес, но го включвам органически в свойте разработки, защото го нося на гърба си и заслугата за това, от една страна, е моят избор да работя сред народа, а, от друга страна, моите разработки се превърнаха в катализатор за носителите на лумпенизацията сред представителите на българската интелигенция, нахлула в Интернет с основната задача да се забавлява и да задоволява биологичните си потребности, но не и обществената необходимост, подтикваща ги да работят организирано.

 4.Ориентацията ми към обвързване на философията и поезията се разви с разработването на философията като наука, изискваща да се даде отговор на въпроса за нормалното човешко възпроизводство, а поезията е тази жанрова област на художествената литература, която дава средствата за изразяване на онова съдържание, което изразявам чрез такива понятия като „модалност”, „менталност”, „естество”, „тъждество”, „божество” и други.

Анатолий Рогозов в книгата си „Американска история” говори за връзката на науката с поезията като за пробив в съвременната литература, но това си твъдение той не илюстрира с някакъв поетичен текст.

 5.Навлизането на философията, като наука, в художествената литература, направих, тръгвайки от любовната лирика и развих диалога до анализ на творбите на авторите включени в антологиите на световмната любовна лирика, за да достигна и до диалог с авторите, публикуващи в Интернет. Превръщането на отделната литературна творба в практико-приложна област на логиката на Основите на Новата Литература дава възможност за конкретен анализ на литературната творба, като единично, за да се види особеното й място в литературата, но и да се достига до общите решения, а те са мирогледни, на творческия процес.

 6.Давам си ясна сметка за сложността на процеса, но в случая, не става въпрос за това, а за това, че този процес е овладян и това е направено в разработените от мен Основи на Новата Литература с които излизам пред света, виждайки функционирането им във всички области на живота.

 7.Тактично и внимателно, но последователно и упорито разработваните Основи на Новата Литература дават възможности за творческо развитие на човека, устремен към своето нормално, тоест – цялостно и щастливо съществуване, което предполага той да се организира в съответствие и с възможностите, които ни предоставя светът, сътворен от нас самите.