Основи на литературата, Теория на литературата и Теория на художествената литература?! – 64

 

1.

Умножената сила на обществото като нов тип съвременност

 

Архитектите на събарянето на Берлинската стена през 1989 година успяха да постигнат всеобщата изненада от дългоочакваното премахване на „Желязната завеса”, но тяхната гледна точка бе и твърде оптимистична, бих казал – прекалено оптимистична, защото не отчиташе правилно разположението на силите във формиралия се вече общ интерес, съществуващ под формата на нов тип съвременност в лицето на обобществилото се човечество. Социалните системи преодоляха технологическия разрив в своето развитие, но различията си оставаха все още твърде съществени, за да се тръгне по пътя на Интеграцията и тя бе замразена за цели 10 години, когато сценката с падането на Берлинската стена бе инсценирана отново, но този път със замаха и мащабността на американските делови среди. Пред лицето на бушуващия тероризъм, превръщащ света в арена на политически комбинации, свътът се люшна към Глобализацията, чийто архитекти станаха Рейгън и Тачър. Но и архитектите на Глобализацията, ръководейки се само и единствено от собствения си интерес, не отчетоха правилно разположението на силите в общия интерес, който бе узрял като нова историческа реалност и трябваше да минат още 10 години, за да си признаят провала, тръгвайки към „смегчаване” на уродливия вид на Глобализма.

 

С каквито и имена  да наричаме епохата, започнала политически в края на 1989 година и решила да постави ново начало в края на 2001 година, няма никакво съмнение, че сме в съвременност от нов тип в която съвременност двете тенденции на живота – деградирането му и нормалното му развитие влязоха в директен сблъсък, за да видим самото си съществуване като борба, а за да бъде тази борба успешна, трябва да се познават нейните особености и тенденции, зависимости и закономерности, да се опишат коректно, тоест теоретически правилно, за да стане възможно и самият живот да се развива като нормален.

 

Първите 10 години на Глобализацията, а това е времето след 2001 година, бяха обкичени със зловещия ореол на световна икономическа криза, развиваща своите пипала на фона на тоталната човешка катастрофа, достигнала до разнищване и на самото човешко преживяване. Тесните рамки на отчуждението се пропукват под напора на новото историческо съдържание и този процес протича като перманентна колизия на човечеството, а новото историческо съдържание съществува, от една страна, като умножена сила на света, а, от друга страна, като субективирана сила, носена от прагматичните хора.

 

2.

Службата ми в интерес на българския народ започна през 1967 година с полагане на военна клетва. През 1983 година обясних логиката на общественото развитие, чрез разработване на Докторска дисертация по философия, от гледна точка на развитието на военното дело. През втората половина на 2001 година направих подарък на българския народ, за да може с разбиране да се интегрира със света и с Европа, а в началото на 2010 година обявих Основите на Новата Литартура за готови, за да може светът по-уверено да налучква пътеката на своето нормално съществуване.

 

3.

Всичко, казано по-горе звучи прекрасно, но животът показва и нещо друго, а то са свежда до следното. Когато за свой идеал издигаш служенето на народа, този народ трябва да отговори с взаимност на твоето служене, а не да те оставя в пипалата на чиновническия произвол, присвоил си правото да действа от името на народа, а и когато подаряваш нещо на народа, той трябва да има възможността да се ползва от него като благо, за да не стават нещата трагикомични.

 

4.

Основите на Новата Литература са крупен интелектуален продукт, станал възможен, благодарение на упорит, денонощен труд в продължение на три десетилетия. Институционализирането му чрез Интернет е само малка крачка по пътя на неговото развитие като интегрираща сила, развиваща творческия потенциал на народа, а това е задача, която може успешно да бъде решавана само чрез обединяване на усилията на хора, развили се на равнището на свободната си дейност и следователно акумулирали нравствени добродетели и опит, който да ги води към интегриране на усилията за формиране на творческа общност чрез която да стане възможно да се възпроизвежда индивидуалността на нейните членове.

 

5.

Когато, под натиска на обстоятелствата, хората започват да се групират, узрявайки за потребността от общност, способна да отговори на предизвикателствата на епохата, а това означава да им послужи като инструмент за тяхното запазване и развитие, ръководителите на тези общности, а се предполага, че това са зрели хора, се обръщат към водещите достижения на науката, за да се ориентират какво да правят и как да ръководят останалите хора, които са им се доверили да ги издигнат за лидери. Но у нас повсеместният парадокс се свежда до това, че поемането на лидерската позиция се превръща в аргумент лидерът да се обяви и за теоретик на общността, което най-често довежда до превръщането на сериозните намерения в жалка действителност, която обезличава и лидера, но и общността, защото ги превръща в тълпа, носена от стихията на случайността, за да видим и самия лидер като ръководещ от позицията на манипулирането и интригата.

 

6.

Съюзът на Писателите от Интернет е замислен и се реализира като общност от автори, формирали вече у себе си високи нравствени добродетели, които получават в общността утвърждаване и по-нататъшно развитие. Всеки би се съгласил с една такава постановка, но на практика изграждането на такава общност, се оказва нещо невероятно трудно, а трудността се свежда до това, че трябва да се прескочи прага на случайните индивиди по пътя на формиране на интерес в чийто граници борбата се превръща в борба за личностно развитие. Вместо да се постигне общност от членове, Съюзът продължава да бъде тълпа от учредители, които показват невъзможност да влязат в творческия процес.

 

7.

Цялостно изградената индивидуалност на писателя, за да се възпроизвежда като развиваща се реалност трябва да бъде свързана с развиваща се общност, а това става по пътя на притежаването й като собственост. Тук е възелът за разбирането на писането като хоби, но и като социална дейност. Основите на Новата Литература са продукт, който дава възможност Съюзът на Писателите от Интернет да започне да функционира като Училище за Писатели, но всичко това предполага и определена степен на зрялост от страна на авторите, излизащи със свои текстове в Интернет.

При изграждането на Сайт „Животът”, а след това и на Съюза на Писателите от Интернет, въпросът за собствеността бе един от първите въпроси, който бе обяснен и заложен в ръководните документи. На този етап желанието към робството се оказва по-силно от сремежа към свободата. Голяма част от учредителите на Съюза се поддават на манипулативните игри, които все остават извън литературната проблематика, но не пропускат възможността да направят опит за разпалване на някаква разправия под формата на най-добрите намерения.

За участие в творчески процес на равнището на Училище за писатели се изисква нещо много важно – творческа нагласа, която в Съюза ще бъде развита до равнището на писателската изграденост.

 

8.

Умножената сила на обществото, субективирана от дадения автор, съществува в неговата цялостна изграденост под различни форми, една от които е неговата мирогледна изграденост.

Много показателен е фактът, че вместо да тръгнат към своето мирогледно израстване и в тази връзка да потърсят съдействие, учредителите на Съюза се люшнаха по линията на оправданията, претенциите, капризите, манипулациите, интригантството, достигайки до опити за налагане на груповщината като аргумент на своята сила, показвайки липса на зрялост и достойнство за участие в такава общност. Разбира се, тази тенденция си има своя специфика, когато се разглежда към всеки отделен учредител.

Позитивният процес доминира и негов резултат са Основите на Новата Литартура, които функционират като логика по отношение на всяка публикация, която се прави в Сайта – при обсъждането й или при разработването й.

 

9.

Представяш ми се в образа зловещ на Сатаната

 

Пристигна Дяволът, маскиран като хубавица

и каза нежно, мило, но и много предпазливо:

-Танго да бъде, драги Мо, наместо ръченица,

да проверя сърцето ти доколко е игриво...

 

Тангото за теб ще бъде цяло изпитание,

защото ще мога да изуча нещо важно: как

можеш ти да ми дариш божествено внимание,

когато , в извивката назад, докосваш моя крак.

 

Ръка в ръка, понесени във ритъма гальовен,

ще те омагьосам по начин, толкова особен,

че ти, захласнат, възприемайки го за любовен,

ще ми покажеш всичко на което си способен.”

 

А аз опитах вълнението си да не издам,

защото със таз чаровница бяхме само двама –

чувствах как в гърдите ми нахлува лекичко балсам

с предложението в тангото да ми бъде дама:

 

-А ти пристигна, но чудно – чрез безметежни хали,

захвърли и подозрението зад метежен праг

и ми говориш сякаш с тебе вечно сме дружали,

а аз преживявам радостта ти, че съм станал драг.

 

Представяш ми се в образа зловещ на Сатаната,

а радостта опива още първата ми глътка,

че в ужасената невинност виждам аз жената,

която, чрез тангото, с мен, ще сподели прегръдка.

 

 

10.

А душите чувстваха, че плуват в тържество

 

Екзистенция на едно виртуално танго

 

Прегърнах те и сякаш си познах Съдбата,

успявайки да кажа приглушено:”Приеми ме!”

и ти откликна с фибрите си на душата,

прошепвайки, но със дъха си, мойто име...

 

Успя, да! Сътвори ти небесния нектар,

когато взех в ръка ръката белоснежна.

Тангото го превърнахме сякаш, във олтар,

а ти се плъзна във прегръдката ми нежна.

 

Понесохме се в ритъма, подобно лодка,

която по вълните лекичко потрепва

и в обиграността на своята походка

показа сякаш вятър някакъв те сепва.

 

Във ритъма развихри класата висока,

разкривайки душата нежна, като кротка,

но сякаш стъпвахме по нишката жестока,

а там, с поведението си, беше котка.

 

Уверена, подобно властна господарка,

отговорността във очите ти просветна

и ти заблестя във невинността си ярка

чрез която показа колко си приветна.

 

Във тангото вложи несравнимата си страст,

когато влизахме във сложни пируети –

постепенно стана моя неразделна част,

чувствайки, че във танца цялостта ни свети.

 

Ала някъде встрани почувствах чужда злъч,

която злобно бе решила да те чака,

а ти, във прегръдката ми, здрава - звезден лъч,

пронизваше злъчта чрез порива на злака.

 

Усещах осезателно таз сянка черна,

която и във твоята душа проблесна,

но тя бе някак отчуждена и неверна,

че ритъмът ни бе симфония небесна.

А душите чувстваха, че плуват в тържество

чрез тихата вибрация на виделина –

не спирах да се питам дали сме божество,

щом сме озарени чрез толкова добрина.

 

11.

Във олтара светъл на страстта
с Емили, който съградихме,
почувствах, че туй е Участта,
щом двамата я преоткрихме!

ВАЛ, ИДЕЯТА Е ПРЕКРАСНА И НУЖНА , ИНТЕРНЕТА ПОЗВОЛЯВА ТЯ ДА СТАНЕ РЕАЛНОСТ

СПОМНЯМ СИ ГЛЕДАХ ФИЛМ ЗА ГОЛЕМИТЕ ХУДОЖНИЦИ ПО ВРЕМЕТО НА ПИКАСО ТА ТЕ ВСЕ СЕ СЪБИРАЛИ В ЕДНА КРЪЧМА И СПОРЕЛИ, ОБСЪЖДАЛИ..И БЯГАЛИ ДА ТВОРЯТ

КАКВО ЗНАЧИ ТОВА..ЧЕ ОБЩУВАНЕТО МЕЖДУ СРОДНИ ПО ДУХ ХОРА МОГАТ ДА АКТИВИРАТ ТВОРЧЕСТВОТО ИМ И ТО ДА ДАВА НЕВИЖДАНИ РЕЗУЛТАТИ

ИМА ЕДИН ДУХОВЕН ЗАКОН НА УСПЕХА..ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА В ЕДНИ ОТНОШЕНИЯ КОЙТО ДАВАТ СВОБОДА НА ИНДИВИДА

ПРЕКАЛЕНОТО ОБВЪРЗВАНЕ ВОДИ ДО КАТАСТРОФА..ЗАВИСИМОСТ, ДИКТАТ, ДОГМА И ВЛАСТОЛЮБИЕ


Закон за необвързаността
В НЕОБВЪРЗАНОСТТА СЕ КРИЕ МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА... В МЪДРОСТТА НА
НЕУСТАНОВЕНОСТТА СЕ КРИЕ ОСВОБОДЕНОСТТА ОТ НАШЕТО МИНАЛО, ОТ ИЗВЕСТНОТО, КОЕТО
Е ЗАТВОРЪТ НА СТАРИТЕ ОБУСЛОВЕНОСТИ.
И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА НАВЛЕЗЕМ В НЕИЗВЕСТНОТО, В ПОЛЕТО НА ВСИЧКИ
ВЪЗМОЖНОСТИ, НИЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ НА СЪЗИДАТЕЛНИЯ РАЗУМ, ОРКЕСТРИРАЩ ТАНЦА НА
ВСЕЛЕНАТА.
Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като
близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло. Егото
поглъща сладките и кисели плодове от дървото на живота, а духът
наблюдава необвързано.
Мундака Упанишад

ВАЛ А СТИХОВЕТЕ СА ДОКОСВАЩИ, ПРЕКРАСНИ..ПРОСТО ЕДНО ТАНГО КАТО В ЖИВОТА И РАЗМИСЪЛ И СТРАСТ И ОБИЧ И...


С ОБИЧ ДЖУЛ

Първо.Успехът в дейността на будителите зависи от зрелостта на народа, но за да има народ, самите будители трябва да са събудени, което ни ориентира към това което правим, приемайки и думите, които разпространяваме, за правене.

Второ.Законът на необвързаността, за който ти говориш, отстоява запазването на идентичността на автора, което е така, но не обяснява процеса, защото необвързаността е страна на обвързаността до което всъщност и ти се докосваш. Нека да поясня!

Когата ти се обръщаш с посланията на приятелството към мен, ти подчертаваш духовното ни тъждество - онази връзка, която като неразкъсваема, е източник на силата ни от менталността, в която навлизаме и то пред лицето на света, учейки го на закона на тъждеството, но различието, в границата на тъждеството е израз на нашата идентичност.

Хегел обяснява любовта като потъване в душата на другия до онзи миг, когато се забравяш, за да се преоткрлиеш отново чрез него. В това се състои цялата магия и на любовта, но и на приятелството, а когато това нещо се разбира, не остава друго освен и да се полагат усилия, за да се пази и развива.

Трето. Създал съм Основите на Новата Литература, а следователно и на Новата Култура и фактът, че ти ме откри и стоиш до мен, за да застана и аз до теб, е забележителен, защото още много хора наблюдават този процес, а нашата работа не е да вършим просветна дейност, макар че и тя присъства, а да излезем на пазара, който днес е световен - голяма задача, която се решава чрез развиване на общността Съюз на Писателите от Интернет.