Критиката като литература, но и като нейна теория – 2

 

1.

И ето ме сега – със тази птица

 

В диалог с Марияна Кондова

по повод на „Сърцето на лятото във мен”

 

С нежността ми птицата погалена,

достигна във синевата онзи връх

на който, с душа единна – алена,

взаимността затрептява, но чрез дъх,

защото полетът е в заревото,

създадено, но от птица любена,

поела нависоко над дървото,

защото душата й е влюбена.

 

При първото докосване потрепна

в молитвата към черните си клони,

но силата й бързичко укрепна,

превръщайки ги смело във икони

и птичето сърце, до днес самотно,

пое Съ-преживяване, което

направи го щастливо и имотно,

възкресявайки, чрез дъха, детето.

 

И ето ме сега – със тази птица,

почувствала доверие в ръцете,

пренасяме в живота си искрица

чрез полета съвместен на крилете

във който полет стигаме мечтите,

а птицата, чрез нежност, ме докосва,

защото общата любов в гърдите

към нови хоризонти ни миросва.

 

 

Сърцето на лятото във мен

Автор: Марияна Кондова

 

С крилете си птицата

леко докосна върха

на самотно дърво

сред полето.

А обагрен в червено

слизаше залеза

с заревото си ярко

по небето...

И дървото се сепна,

сякаш, а и клоните, галени

от ветреца полъхнал

след птичето ято.

Плахо връхчето трепна,

и огледа се, младото,

вече си тръгваше

поредното, влюбено,

но самотно, лято...

 

 

2.

Ала правиш опит даже да ме огорчиш

 

Четейки: „По прилика”

от Марияна Кондова

 

Менталността наистина е уникална,

а ти визираш чувствата ни накипели,

анализирани в средата виртуална

чрез преживяване не знаещо предели.

 

Но именно, че в развитието стигна ръст,

оставайки чувствителна и упорита,

разбираш трепетно, че поемаш вече кръст

чрез пътеката на приятелство – открита.

 

Ти трепериш над обществения ни позор,

приемайки го като своя лична грижа

и ме крепиш да отправя надалече взир

и така процеса творчески да задвижа.

 

Във Интернет, край нас, се блъскат много хора

и не един и двама дават ми оценка,

а ти си неотлъчно моята опора,

сама създавайки ми специфична сценка.

 

Ала правиш опит даже да ме огорчиш,

показвайки и колебания в своя плам,

но ти работата свършена отново виж,

за да можеш във единство да вървиш натам.

 

 

По прилика

Автор:Марияна Кондова

 

Любов с любов не си приличат,

но често сърца, така закоравели

доказват, че безпаметно обичат,

не спазвайки в живота си предели.

 

Познавам те като петте си пръста,

чувствителна и упорита си - на втора,

а определящото даже не е ръста,

а накъде отправяш смело взора.

 

С петте си сетива край теб се движа,

макар невидим сам за твоите очи,

но знай нападне ли те ненадейно грижа,

тя с общите усилия ще отшуми.

 

Чрез теб и аз почувствал съм опора

и заедно си носим, тътрим ...кръста.

А време приближи ли - за отмора,

похвалата за теб е, помощнице чевръста!

 

3.

Лишен от път, навлизаш във угнетение

 

Чрез взаимната любов във друг си въплътен,

а случайната любов любовта прахосва,

че любовта отбелязва пътя съкровен

и чрез щастието живота ти миросва,

а щастието, чрез любовта, да си свободен

те прави да си много, много отговорен

за пътя, който правиш като благороден,

че той и за всички други е път безспорен,

предаван във наследство на човек далечен

като богатство, притежавано законно

и този път се утвърждава като вечен

и чрез диханието на предци – исконно.

 

- Лишен от път, навлизаш във угнетение,

а то не търпи логично обяснение

 

4.

Минава любовта подмоли глухи

 

Един единствен миг изгражда вечност,

ала също миг и вечността руши,

когато чезне общата сърдечност,

която случаят с тайнственост гради.

 

За тези тайни казвам, че са чудо,

изграждащо душевността сакрална,

където разцъфтява чувство лудо

с вибрация на тишина ментална.

 

Затуй зародилата се обща страст,

щом житието ни незнайно движи,

породи ли и подмоли на контраст,

ще жъне ураганите на грижи.

 

- Минава любовта подмоли глухи,

щом няма помежду ни думи сухи.

 

5.

На фона днешен новото се откроява

 

На фона днешен новото се откроява,

подобно златен ореол на разбунен свят

във който фундаменти сътворява

чрез ароматите на разцъфнал цвят,

а новото, когато съществува,

творецът, чрез творчеството си щастлив,

дори и отстрани, но тържествува,

защото, в скромността си, остава жив.

Животът, потопен във красотата,

пресътворява особен аромат

във който е втъкана светлината –

тя те прави да се чувстваш пребогат.

 

-Чрез тебе, творчеството разцъфтяло,

във други, за живот е зажадняло.

 

6.

В творчеството себе си съм претворил

 

В творчеството себе си съм претворил

в интелектуалния портрет на бог

и чрез ритъм даже съм го съхранил,

ала пътят е показан като строг,

че творчеството ми не е гол привет,

а прераждане на слънчеви лъчи,

за да се запазят те като разцвет

чрез който пък творчеството да личи.

Създал литературните чертози,

те, сред авторите, породиха смут

и заскимтяха лумпени, че:”Този

обезателно ще го направим луд!”

 

-Да се представяш днеска за нормален,

ще трябва да създаваш свят ментален!

 

7.

Описваш нещо, инзвъредно сложно

 

Взаимността е музика тогава,

когато радост внася и в злобен миг,

а туй пък е тъждестеност такава,

тържествуваща и чрез любовен вик

и затуй животът е безкрайна рат,

ала злобата изворът не е ли

на звуци, които почват да звучат

от чувствата, чрез карма прекипели?

Породените благозвучни трели

са плод на изгражданото общество,

но за целта, решенията смели

правят пътя на нормално същество.

 

- Описваш нещо, инзвъредно сложно,

чрз простотата му, като възможно.

 

8.

Така постигаш мъничка утеха

 

Ала смъртта на ближния събужда страх,

щом в живота му отдал си се изцяло,

че смъртта му чувствата ти прави прах

и тъй ти хвърля черно покривало,

че чувствата ни са нашият имот –

мъртвият, чрез свойто поколение

се завръща пак във нашия живот

чрез чудно духовно възкресение.

Щом в семейство силите си отдадеш

по път на любовно единение,

тях на потомците си ще предадеш

като път на твоето спасение.

 

-Така постигаш мъничка утеха

за вложените сили във успеха.

 

9.

Тогава жесток към себе си бъди!

 

Кого обичам? Моята съпруга,

но раздялата ни толкова тежи,

ала не търся аз утеха друга,

защото там пълзят хиляди лъжи...

Да любиш във разлъка е копнежно,

но как, кажи ми, любовта да обновиш,

така, че пак да бъде безметежно

течението, което сам рушиш?

Съветваш ме да мина към промяна,

но такава мярка повече тежи,

защото с нея влизаш във измяна,

а там вихър гони множество вражди.

 

-Тогава жесток към себе си бъди

в различието на слетите Съдби!

 

10.

Проправяш спомени чрез нишка безметежна

Към Мия по повод на семейния й празник!

Проправяш спомени чрез нишка безметежна,
достигайки умело до ментално слово,
което прави тъканта така копнежна,
защото закипява обичта отново.

 

Отправяш послание към свойте синове,

втъкано в майчиното чувство благородно,

споделяйки със всички хора, чрез стихове,

желанието за развитие свободно.

 

Душата ти, чрез своята невинност, росна,

тъче менталността на чувството сърдечно

и затова споделяш, че си златоносна,

чрез времето, което кима като вечно.

 

-Благодарна съм ти Мо, за пълния портрет

и затуй ти пращам дружеския си привет!

 

11.

Щом на упражненията ти съм мишена...

 

Лицемерието, със своя отпечатък,

под формата на сладки приказки живее,

но пътят им навеки ще остане кратък,

защото словото му на мига старее.

 

Опитва се вратите райски да открехне,

но негативността го връща все обратно

и затова в мига на раждането вехне,

обречено на кармата си безвъзвратно.

 

Направих със него във живота си годеж,

дарявайки му щедро своите години,

но ето: вдъхновението ми на младеж

на всяка крачка среща сенки на руини

 

- Щом на упражненията ти съм мишена,

ще бъда аз от чувствата към теб лишена!