Народът е във Фронт Национален

В диалог с Робърт Бърнс и Иван Вазов

по повод на:” На полската мишка, изровена от плуга ми”

Днес българинът, същество плашливо,

се влачи, в прахта глобална потопен,

но няма тука нищо предвидливо –

да не говорим за трепет съкровен ...

А този трепет, като трансментален,

вибрира чрез унеиверсализма страх,

че нямаме фундамент социален

и случайността превръща ни във прах.

Глобализмът днес ни асимилира,

защото сме без нормално общество

и в кризата това се резюмира

в човечността, като наше естество.

Човечността е нишка трансментална,

постигана в средата прагматична,

а битката кипи като глобална,

но нужна е позиция критична.

Автори в Нет-а с позиция дръзка,

показват чувството високомерно,

ала с човечността те нямат връзка –

показват поведение мизерно.

Еничерството тука се завръща –

вдигат глас българите разделени ...

Роднински връзки злобно преобръща,

а трябва, в ужаса, да сме единни.

Народът е във Фронт Национален,

осъзнаващ собствения интерес,

а той кълни и чрез Дух трансментален,

поставен във Рибново като процес.

1.1.

На полската мишка, изровена от плуга ми

Автор: Робърт Бърнс

Превод: Иван Вазов

Редакция: Валери Рибаров

Плашливо сивичко мишле,

защо пълзиш в страх по туй поле?

Какъв е тоз лудешки бяг?

Я, чуй и разбери:

не съм аз лош човек

и няма да те уморя.

Между природата и нас

прекъсната е всяка връзка.

Пълзи, зверче! И аз кат теб

съм сиромах-

търпя неволи и тъга,

че гина също в прах.

Да пооткраднеш ти умееш…

Но инак как ли ще живееш?

Та грях ли е ако класец

си сложиш във запас,

когато общият отец

с блага обсипва нас?

Ах, бедният ти дом е стрит

и ти от скърби си убит

и мъх едва ли ще намериш

за свойта къща ти…

А вятърът със зимен дъх

наоколо бумти.

Кога полето пожълтя

и жарко лято отлетя,

ти казваше си на ума:

“Тук ще презимувам…”

И ето, топлия ти кът

срути го моят плуг.

А колко работа и пот

ти коства този пръстен свод!

Пропадна всичко – труд и дом!

Ще падне скреж

и ти ще бягаш плачешком,

че от студа ще да умреш.

Не само с тебе, звяр злочест,

такива безобразия стават днес!

Тук всичко е лъжа и сън-

за щастие мислим, ето на,

а злобната съдба отвън

подготвя ни злочестина.

Но ти като мене не копнееш:

ти с настоящето живееш,

а в мойто минало стоят-

години тъмни се редят

и мъки праща ми светът,

със мен да бъдат занапред.