Каквото е Иване, обществото

Четейки:”Пустота”

от Иван Вазов

Каквото е Иване, обществото,

а днеска сме във общество глобално,

такова ще ни бъде естеството,

достигащо равнище трансментално.

Днес не стигаме такава пълнота,

но народът оказва се разумен,

че той чувства дебнещата пустота –

с водачите показва, че е буден.

Сред управляващите ни агенти,

влизащи в борбата за държавна власт

появиха се и интелигенти,

очертали политически контраст.

Тръбящите чиновници, заспали

очертаха равнище на невежи,

но придобили сръчност на вандали,

в това число и в своите брътвежи.

Просмукани от особен интерес,

разбираме глобалните си нужди,

че съществуваме в гадния процес

на натрапени интереси чужди.

Картината глобална е опасна,

а рекламата друго ни внушава,

но често пъти става тя ужасна

със което неврозата създава.

Страхът господства в обществото властно,

но той не е картината ни пълна,

макар че поколение нещастно

от Глобализма „ценности” погълна.

Душата на народа днес трепери,

защото там горят огньове адски,

разделящи хора с различни вери,

но и такива във прегръдки братски.

На фона на процесите кръвнишки

у хората назрява люта злоба

и мъка под забрадките вдовишки

кълни чрез диханието на гроба.

1.1.

Пустота

Автор: Иван Вазов

От книгата на Йоло Денев:

"Да възкръсне Левски"

Пустотата в обществото, в главите,

пустота пълна всичко в нас,

пустота във словата, в душите

и грабежи на хищната власт.

Чувства светли мъртвешки заспали

на доброто не чуй се гласът

нов кумир замени идеала

и грабежи са цар, не духът.

Все лъжи и насилие властва

доблест няма властта пред народ.

Ври борбата на ниските страсти

колко думи, но няма живот.

...в пещера една ужасна

чух, че нещо стене, пъшка.

Правда, Истина и Честност

там видях запрени ...

в мрак дълбок във неизвестност

кротките сестри скърбяха.