Душите български са подивели

Четейки:”Тор”

от Иван Вазов

Душите български са подивели –

професорите показват бляскав ум

и мерки те предлагат ... закъснели,

участвайки на сцената с този шум ...

Във глобален свят стоим без интерес

и асимилация господства тук –

насилието тече като процес,

а чиновникът стои съвсем неук.

В мащаб глобален зъзне небосводът –

словото ликува със рекламна страст:

от Фронта обясняват как народът

изнемогва от сегашната ни власт.

Управникът ни отдавна е заспал –

журналист с негативите ликува:

парите и днес остават идеал –

депутатът се учи да хитрува.

Борбата ни Иване, е унила –

ела и виж авторите мълчаливи:

разгарят те вълната похотлива

с чувство на „демократи” горделиви.

Глобалността примамва със простора,

разкривайки далечна перспектива –

чиновникът ни блъска във позора:

като лакей страната ни разбива.

Заплатите ни са основна тема –

средата се показва илюзорно:

така не се достига до проблема

и всички го разбират за позорно.

1.1.

Тор

Автор: Иван Вазов

Под редакцията на Валери Рибаров

Полята мъртви, подивели

И гробен сън царува тук,

Над угарите запустели

Нито движение, нито звук.

Намусен висне небосвода

Като мисъл черна върху нас,

Мълчи умрялата природа,

Сковал я зимен сън и мраз.

И моят род, поля заспали,

заспал е в непробуден сън,

Не го вълнуват идеали,

Не го разбужда глас отвън.

Той спи, а ний, борци унили,

Шумим без полза, без разбор

И наший ум, дела и сили

Са прах нищожен или тор.

-Мълчи! Не знайш! - извика торът,

Събран по черните бразди. -

И аз, и вие гниеме в позора,

Но в нас велик залог кълни.

Днес нищо сме, но нашто дело

Без шум ще пусне утре плод

И бъдеще нараства като цяло

Под моя сок, под вашта пот.

Над мен ще блесне нежно Слънце,

При вас то в гений ще изгрей

И всяка мисъл, всяко зрънце

От нас торено ще узрей.

Януари, 1883