Интегрирането на света – предмет на философията

       Интегрирането на света възпроизведе световна цялост във варианта на нейната частичност, в лицето на военното дело и затова Берлинската стена бе повторена, десет години по-късно, с красноречивото събаряне на небостъргачите на Световния Икономически Център в Ню Йорк, за да се зададе истинския образ на световното възпроизводство, известно вече като Глобализация, която не е нещо друго освен натрапване на света на Модел, доминиран от частичния интерес на управляващите кръгове в САЩ. Но точно тук се крие и „загадката” на съвременния свят, защото неговото военно дело, чрез ракетно-ядреното оръжие, спои Русия и САЩ като сиамски близнаци, които продължават политиката си с терористичните средства, даващи облика на разкъсващия се от собствените си противоречия свят, но в лицето на неговия лидер – САЩ. Когато политиката използва като свои средства тези на откритото насилие, обществото е в състояние на война. Вероломството на съвременната политика върви по линията на нагаждането към променилите се обстоятелства, използвайки насилието по нов начин, но това не променя факта, че обществото е в състояние на война, развиваща се на фона на масираната пропаганда, дипломация, информационно-психологически натиск и всичко това създава атмосферата на глобално конфликтуване, съпровождано от чисто военните форми на насилие, изграждани на основата на нови технологии за неговото прилагане.

       Икономическото обвързване на света, което е реален общоформационен процес, е подложено на преструктуриране и всичко това, още веднъж, показва необходимостта от разработването на Модел за интегрирането на страната със света с цел да се намерят реалните партньори, защото, в противен случай, при сегашното разположение на силите, страната ни е в процес на асимилация и никакви Фронтове за спасение няма да са в състояние да променят нещата, но и от досегашното развитие на ситуацията става ясно, че новите ни партньори, с достатъчна степен на коварство, насочват страната ни към пропастта на нейното обезличаване.

       Съюзът на Писателите от Интернет има и провежда своята ясна политика, която кратко се изразява чрез функциониращия му творчески процес и този подход го отличава от всички останали информационни източници, които стоят на позицията на идеологията, независимо от различията на изказваните мнения.

       Именно усложняването на междудържавните отношения се оказва и критерий за истинността на разработваното от авторите слово. Не просто парадоксално, а дори цинично звучат хедонистичните текстове на авторите, които ги натрапват като любовна лирика, а те са си чиста проба идеология, която показва своята несъстоятелност на фона на това, което става в света. Но ситуацията в света е проверка и за правомерността на дейността на Съюза, за да отчета за пореден път, че ако в информационно отношение Съюзът е постигнал завидна степен на зрялост, то в организационно-финансово отношение нещата са в началната фаза на своето рацвитие.

       Пред мен не стои задачата да организирам авторите от Интернет, а да дам възможността на всеки автор от Интернет да се самоорганизира чрез изградените структури на Съюза, което е свързано със зрелостта на самите тези автори.

       Какъв е изводът? Изводът се свежда до това, че, от една страна, Съюзът е достатъчно зрял да осигури, чрез средствата на науката, развитието на всяка формация, а, от друга страна, поради своята организационна незрялост, той не е в състояние да се задържи на съвременната сцена като самостоятелен неин играч.