България има дъщери и синове

Четейки:”Синът на България”

от Иван Вазов

България има дъщери и синове,

които пазят чувство тихо и спокойно,

но днес те са пръснати по всички светове,

пазейки съществуването си достойно...

Съдбата, стане ли коварна, обратима,

народните редици смело тя споява –

българинът, чрез борба, прави я любима,

защото любовта душата озарява.

Призивът е днес отправен за спасение,

ала не се води умела политика,

пораждаща чрез делата вдъхновение

и тъй национален интерес да тика.

Социалността е нашето спасение –

не думи ... думи, а реален, мъжествен труд,

за да пазим благородното смирение:

напускането му прави индивида луд.

Народът и днес остава духом великан,

но няма той реални, истински водачи –

от тях да бъде за трудов подвиг призован,

спасявайки се и от подлите палачи.

Да! Народното единство е ужасна мощ –

душманите, във свойта тъкан, то отчита:

самородно, оцелява в тягостната нощ

и на Русия, във борбата, то разчита.

Чрез социалността тъчем днес знамената –

идеологията подло баламосва,

а Глобализмът предрешава ни съдбата

и тъй – чрез смъртен знак, челата ни миросва.

В разграбването врага ти допусна да е пръв –

в мълчанието запази своята любов:

добре изучи образа му див и такъв,

сега да се разправиш със него си готов.

Със сетива, народе български, тъй вещи,

в душата запазваш трансментални дълбини,

защото виждам синовете ти горещи

да отстояват правомерно и съдбини.

1.1.

Синът на България

Автор: Иван Вазов

Под редакцията на: Валери Рибаров

“Какво величие таило се е в този безимен

селянин! Виж как е тих героят!”

К. Христов

Ту лъв, ту ураган,

ту духом великан –

в ехтежите на боя,

ту ярост на вулкан –

войнико, все си тоя.

Ти крийш ужасна мощ –

светкавица среднощ.

Душманите не считаш,

рекат ли ти:”На нож!” –

косиш, помиташ.

Орел не си – хвърчиш,

скала не си – стоиш

без трепет пред съдбата

и чудеса твориш

под знамената.

Навред все пръв и пръв,

душа, сърце и кръв

на цял народ в борбата,

летиш с гнева на лъв,

летиш с урата!

Работник тих във мир,

ужасен в кървав пир,

грядущето ковеш ти.

Ти смая целий мир,

юнак горещи!

Януари 1913