Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2014 15:23 - Живяха те чрез връзката си трансментална
Автор: mojsei Категория: Изкуство   
Прочетен: 270 Коментари: 0 Гласове:
1



Живяха те чрез връзката си трансментална

 

В памет

на нашите родители!

 

Четейки:”Пред гроба на майка ми”

от Иван Вазов

 

Живяха те чрез връзката си трансментална,

която възпитаха и у нас – децата,

а тази връзка е духовна, но сакрална,

преструктурираща на хората съдбата ...

 

Смъртта не отвежда баща и майка в гроба,

когато те са във олтара на сърцата,

за да огряват пътя ни през черна доба,

запазвайки навеки у нас добротата.

 

И ето, затова смъртта не е раздяла –

по-скоро на съществуването ни е Вот:

да пазим съкровеността на нишка цяла

като гаранция на нормалния живот.

 

Душата, в сила умножена, е свободна,

доизграждайки във нея своя небосвод –

чрез него тя се чувства като благородна

и това е връзката със цял един народ.

 

Траснсменталността, с хоризонти безметежни,

познава бурите в човешката Голгота,

но тя издържа на стихиите метежни,

които често са и тласък на живота.

 

Съпрузите пренасят наситена жажда

в живота, като своя дейност социална,

която, чрез трарсменталността, се надгражда,

дори и в ситуация като глобална.

 

Възпитанието, на ученето олтар,

цялостта изгражда до степен на интелект,

ала щом на чувствата си станеш господар,

ще израстваш във живота си като субект.

 

Останките полагат се в земята черна,

но трансменталността в сърцата ни говори,

че връзката духовна ще остане верна,

а словото чертае нейните простори.

 

Преживяването е житие реално,

което ни свързва с наште мили мъртъвци,

ала във него и руслото трансменатлно

олтарно свети чрез светлината на светци.

  

1.1.

Пред гроба на майка ми

Автор: Иван Вазов

Под редакцията на: Валери Рибаров

 

Умряла на 6 ноември 1912г.

 

Гърми към Мраморно море войната,

На нов живот тя призовава роба,

Победно там се веят знамената,

А тук аз майка ще зарина в гроба.

 

О, майко мила, свята майко моя,

Прощавай, сбогом, сетна е раздяла!

Не чуйш, а ледната останка твоя

Земя ще глътне и за вечност цяла.

 

Изгубвам те, о майко благородна,

С любов обсипала се, с грижи нежни,

От люлката под стряхата ни родна

До тез дни на живота ми метежни.

 

Печаолен дял бе твоя, душо страдна,

Верига скърби беше ти живота,

Но, героиня, ти под тях не падна,

Търпя без ропот своята Голгота.

 

Сама скръб цяла, в моята – бодрИ ма.

Отпадах ли, ти вдигаше ме, мамо,

И всичко светло, що в душа ми има,

Ти насади го, теб дължа го само ...

 

Текът сълзи, сърце се къса, стене.

Допява се молитва погребална,

И тихо в гроба спускат я студени

И с пръст засипват майка идеална...

 

Но мойте сълзи спряха ненадейно:

Спомних си пред гроба, полузаровен,

Че там далеко днеска чудодейно

Възкръсва цял народ от гроб вековен.

 

Ноември 1912.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mojsei
Категория: Изкуство
Прочетен: 442453
Постинги: 853
Коментари: 253
Гласове: 658
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031