Литература, писатели, творчески процес - 10

1.

На Изпит Времето ни вика?

Автор:Йоло Денев

Залъгвани с трохите хляб мълчахме.

Захвърлиха мечтите ни в калта.

Слуги покорни - не човеци бяхме.

Живееше далеч от нас света.

Безброй  лъжи, грабежи и измами –

България стои на колене.

Лежи сред блатна кал красиво знаме.

И викаме категорично: “НЕ!”

Народът никой днес не защитава –

правителство и парламент, и президент.

Грабежите, гладът ни задължават

да вдигнем днес юмрука разгневен.

В сърцата жаждата за правда блика –

последният човек да стане пръв.

На Изпит Времето жестоко вика

и проверява българската кръв!

Децата за защита, хляб ни викат.

Престъпници за мир надават вой.

Ще издържим ли изпита на дни велики?

Зоват народа за последен бой!

1.1.

Към себе си обръщам поглед и те питам

Четейки:”На изпит времето ни вика!”
от Йоло Денев

Към себе си обръщам поглед и те питам:
успяхме ли в Съюза да постигнем членство
и към абстракции, дори за миг, не отлитам,
но мярката ми е човешко съвършенство.

От тази гледна точка соча недостатък –
не правим общност като умножена сила
и затова не можем да вървим нататък,
без общността, която би ни преродила.

Е, да! Формираха се нови интереси
и ние сме в положение неизгодно,
но не овладяваме новите процеси,
а всеки си пише, както му е угодно.

Доказвал съм ти много пъти, все нагледно,
че народът на историята е субект,
ала поетът го осмисля мирогледно,
че се развива на равнището „интелект”.

Творците стигат до идеята тогава
да умножат свойта сила чрез обществото,
което всеки, чрез усилие, създава
и по този начин преражда естеството.

Писателски Съюз – развитие достойно,
прави всичко, което днеска е възможно –
за всичкото това разказвам аз обстойно,
макар че в Нет-а си остава много сложно.