Литература, писатели, творчески процес - 14

 

1.

Обрулени мечти

Автор:Кирил Дачевски

 

"Когато изгубиш мечтите си,

престава да те боли"

Аристотел

 

Юношески светли мечти,

труд и борба за Родината,

минаха военни и трудови години.

Насаждат се честта и доблестта.

Уважение, толерантност, отзивчивост,

изграждат достоен гражданин.

Чест, достойнство, смелост

и самообладание каляват воин.

Промяната от 1989 година настъпи -

обещания и нагли лъжи.

Тя, истина и патриотизъм не търпи.

Атеистите станаха послушници божии.

Управляващите - грабители алчни,

поклонници на чужди господари,

слепи към тегоби народни,

затварят училища и болници.

Народни предатели - хайдуци закоравели,

тук поели първа глътка въздух,

майчино мляко засукали,

предават българския дух.

Грабят мечтите ни години,

съсипаха армия и национални богатства,

погазват Конституция и закони.

НАД БЪЛГАРЩИНАТА - издевателства.

Ограбиха заводи и надежди.

Чакат ги заслужени съдебни награди.

Народе, потомък на Левски,

не чакай, събуди се,

на полиция и армия ръка подай!

Време за разплата дойде.

 

 

1.1.

Да! Ставащото тук не е промяна!

 

Четейки: „Обрулени мечти”

от Кирил Дачевски

 

Народът бе изваден от борбата

по силата на интереси чужди –

така бе преобърната съдбата

чреж пораждането на нови нужди ...

 

Отсъства днес пътека трансментална,

ала никнат пък, нови патриоти,

а нуждата притиска ни ... глобална,

сочеща ни родните идиоти.

 

Постигнахме, бленувани светини,

изградили българина като свят,

но бяха разрушени за години,

за да се върнем във позабравен свят.

 

Да! Ставащото тук не е промяна,

че българинът стана неспокоен,

защото вижда подлата измяна,

криеща правото да е достоен.

 

Интелигенцията ни няма чест,

защото пренася порив придирчив,

а народът е натикан в път зловещ,

който пресъздава опита горчив.

 

Върви се неизменно чрез грабежи,

формиращи натура самобитна –

в добавка ни залъгват със брътвежи,

прикриващи я като ненаситна.

 

На сцената са хората бездушни

със „преход”, имитиращ и надежда,

но могат също те да са послушни

с политика, която ни подвежда.

© 1962 – 2006 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СТАРИЯТ ПРОФЕСОР

Тогава влязох - плах и смутен,
В онази къща - всред града лъжовен,
Която себе си бе заблуждавала - че е от село,
Отмервайки пропорциите на Манхатън.

Старешкото легло
Разкриваше със твърда белина,
Безсънни нощите на плутократа.
На бюрото искреше в полумрак,
Отломък древен - мрамор изкопаем -
Красавица – Богиня - погинала всред немощ,
А днес останала дори без име.

Погледнах примиреният човек в очи,
И в тях открих - Началото на Себе Си,
На Миналото - вечният кристал,
И Бъдещето – тази мимикрия,
Подир която всеки се захласва,
А можеби и краят на Останалото Вечно Време …

- Това е тя,
Той каза и добави,
Това е Ханна от Освиенцим -
Която повече не се завърна …

А камъкът бе непребродно древен,
А аз – порочно и безумно млад …

Преди да се оттегля старецът заплака,
А после ме изпрати със разбиращи очи,
Които никога не бих забравил.

О! Мъдростта постигната,
Подир проучване на Вековете,
Която често подобава Тиха Лудост …
14.5.2006 г. 12:59:01
28.02.2014. 21:04:07
Нагоре