Литература, писатели, творчески процес - 29

1.

Не искам да вървя през пустинята

Автор:Йоло Денев

На Филип Димитров

От работа безсъвестно ни Гонят.

Невиждан ГЛАД в стомаха ни звучи.

С ГЛАДЪТ ни трупат МРЪСНИ МИЛИОНИ.

КОЙ МОЖЕ ДА ГЛАДУВА И МЪЛЧИ?

Мълчат, мълчат управници без Съвест.

Държиш в ръцете малкото пари.

И за какво, какво да плащаш първо?

За ток, вода. . . А ХЛЯБ? ГНЕВЪТ Гори.

И без лекарства Хиляди УМИРАТ!

УМИРАТ ХИЛЯДИ ОТ СРАМЕН ГЛАД!

И В БЕСЕНЕ СПАСЕНИЕ НАМИРАТ.

ЦЕНАТА Е: КОКТЕЙЛИ И РАЗВРАТ!

И ОТЧАЯНИЕТО с Вик се Ражда.

Като идьоти ГЛАДНИТЕ Мълчат.

Не могат с нищо да убият Жаждата

поредни Голи Думи в МРЪСЕН свят.

ПРЕСТЪПНИЦИТЕ - В РАЙСКИТЕ градини.

ЧОВЕШКИ Искам да Живея Днес.

Не искам да ви следвам през Пустинята.

Вървя През дните с Праведен ПРОТЕСТ!

Аз няма да вървя през турската пустиня.

Вървя през дните гологлав - не с фес.

Продавате за долари Родината,

а аз Държа за БЪЛГАРСКАТА ЧЕСТ.

1.1.

Човекът вече стана произволен

Четейки:”Не искам да вървя през пустинята”

от Йоло Денев

Човекът вече стана произволен –

и в Интернет дори без срам си трае

и често ми подвиква, че съм болен:

поведението му суета е ...

Господството в живота ни на корист,

душите из дъно лазлюлява,

че отчуждението стана орис

в борбата само да се оцелява.

В илюзорността, че времето тече,

добре се виждат разни господари,

а безмилостно живота ни влече,

виждайки се като случайни твари.

А бай Йоло всички българи зове,

показвайки, че носи дух безстрашен,

но недоволен от свойте плодове,

отхвърля и уюта си домашен.

В протестите участва и детето

и вижда по площадите побоя –

то ще запомни всичко туй, което

ще изгради в душата му героя.

В протеста българинът не отстъпва –

успя истина голяма да прозре:

не трябва тихичко да се отдръпва –

като сплотен, няма кой да го възпре.

Чиновникът в Събранието преде –

съперничи си даже със светците:

във лъжи отиде та се не виде,

разкъсал връзката си със предците.

Но днес обръщам поглед към поета:

с живота връзката си той прекъсна

и няма чудно, че в проблеми крета,

а безсъдържателността му втръсна.

Но бай Йоло пише верни стихове,

но няма в обществото връзки здрави,

но независимо от туй той зове

историята да не се забрави.

Вярно е, животът много ни отне,

но промени се бързо житието –

Йоло вижда перспектива и зове

чрез пориви, обзели му сърцето.

Потребността отново ни удари:

перото ми подробно я описа,

но не градим духовните олтари,

че българинът пред света се слиса.

Да! Светът глобализиран стана храм –

българинът вложи своето сърце,

а сега го карат да изпитва срам

и му натякват, че трябва да умре.