До авторите в Интернет – 51

1.

Невидимата нишка

Автор:Маргарита Петрова

Любовта е начин на живот!

Тя е служене съдбовно

на един неописуем бог

във лицето на народа.

Но понякога е само щрих

в монограма на сърцето –

нишка по която се върви

безусловно и нелеко.

Тя е славен меч и слънчев щит

в битката на сетивата –

помет и момент в невидим миг

на поезия призната.

1.1.

Любовта ни е нишката съдбовна

Четейки:”Невидимата нишка”

от Маргарита Петрова

Любовта ни е нишката съдбовна

на съществуването трансментално –

във житието ни е тя основна

в светоусещането глобално ...

Но на идентичността ни тя е част,

във заревото ни на интелекта

и внася във хармонията контраст,

формирайки образа на субекта.

С определенията на тоталност

ти я рисуваш чрез верния й лик,

а с „начин на живот” е трансментална,

ала това означава и светлик.

2.

Маргарита Петрова – едно мое откритие в поезията

       В края на 2007 година Маргарита Петрова ми изпрати своята стихосбирка, озаглавена „Невидимата нишка”. Стихосбирката носи името на първото стихотворение, публикувано в нея.

       Диалогът ми с тази авторка, по повод на стихотворението й „Невидимата нишка”, впечатлява най-напред с богатата тоталност от определения на любовта. Определянето на любовта като „начин на живот” е и смело, но и вярно, а и оригинално, различно от категорията на икономиката „начин на живот”. Обосноваването на това определение може да се превърне в предмет на цяла една книга чрез която любовта да се покаже от нейната социална основа до Съ-преживяването на умножената сила на семейството, но и на общността в която се участва чрез доброволна дейност.

       Веднага, след това първо определение на любовта, авторката я определя отново много точно като „служене съдбовно”, което показва любовта като жива дейност, насочена към духовното извисяване на любимия, за да се постигне и духовното тъждество, което аз обозначавам като „трансменталност”.

       Определянето на любовта като „неописуем бог”, трансформиран до „лицето на народа” разкрива, по впечатляващ начин, нейната саморефлективна природа, достойна за предмет на философския анализ.

       Впечатляващо е и разбирането на любовта като нишка по която се върви през живота, изпълняваща ролята на меч, но и на щит във битката със себе си, представена като „битката на сетивата”.

       Но любовта, според авторката, е и памет на тази невидима нишка, която води до признаване на написаните, чрез нея, стихове.

3.

Философско-поетично опредеение на любовта

       В диалог с Маргарита Петрова, по повод на нейното стихотворание „Невидимата нишка”, написах стихотворението „Любовта ни е нишката съдбовна”, което ориентира, от една страна, към разбиране на съдбата чрез системата на обществените отношения, а, от друга страна, тя е показана чрез семейството, което е страна на дейността.

       Любовта превръща съществуването ни в трансментално, което веднага ни ориентира към това, че става въпрос за определен тип социалност, която развива хората като цялостни.

      Сред всички страни на съществуването любовта заема първо място, но веднага се изтъква и това, че днес тя е зависима от глобалността на обществото.

       Чрез забравата в другия, в любовния процес, ние достигаме и до своята идентичност в която трансменталността присъства като част на преживяването. Определянето на любовта чрез интелекта показва разбиране различно от схващенето й само чрез емоционалноста, а във връзка и с волята, рационалносостта, интуицията, фантазията и други ... Любовта характеризира облика на субекта и по този начин тя се оказва основна характеристика на прагматичния човек.

       Очевидно Маргарита Петрова вижда особеното място на това си стихотворение, за да даде неговото име и на цялата стихосбирка. От казаното до тук, стигам до извода, че това стихотворение на авторката е важно нейно постижение при разкриване на природата на любовта.