До авторите в Интернет – 63

1.

Валяло е ...

Автор:Маргарита Петрова

Валяло е ...

върху тревите светли,

върху дърветата полуоблечени.

И над пътеката,

в следите кални

валяло е ... обречено!

От гълъбови човчици разровен,

валежът бял се уталожва.

И само пролетният вятър се досеща

за пеперуданата орис на цъфтежа.

1.1.

Душата на човека днес се пръска

Четейки:”Валяло е ...”

от Маргарита Петрова

Душата на човека днес се пръска,

недоволна от времето съдбовно,

което, с интереси нови, съска

и времето затуй не е дъждовно ...

Съдбата ни е толкова прозрачна

със пътища, превърнали се в кални –

освен това, остават те и мрачни,

и като безизходни, са реални.

Привидно хоризонтът е обширен,

а нямаме дори пътека тясна –

светът ни блъска в хоризонт размирен,

а истерията прераства в бясна.

Животът се владее от апаши

и мафиотът „гордо” се изпъчва –

затуй реалността душата плаши

и тя горката, страшно се измъчва.

Попаднахме в илюзия за цъфтеж,

започнала със бясното горене,

ала бе засипана от бурен скреж,

невинността под който само стене.

На сцената излизат и водачи,

които най-напред ни съжаляват,

но в тях откриваме, че са палачи,

щом нрава си коварен проявяват.

В страха глобален няма път човечен,

че съдбата други карти ни реди –

нашепва често, че е той обречен,

взривявайки злоба в нашите гърди.