Чрез хармонията на красотата

Способността да бъдеш благодарен

играе днеска роля на защита,

защото в пъта ти човек коварен

връхлита те с душа от злост пропита...

Потеглиш ли в развитие духовно,

ще разбереш структурата на страстта,

а трансменталното пък, е любовно,

отхвърлящо поривите на мъстта.

Преживяваш порив на страдание –

чувстваш се съпричастен на народа

и изграждаш своето внимание

чрез полета, достигащ небосвода.

Разбираш заветите на мъдреци,

но тук си вече във Съюза частен,

където не се развъждат хитреци,

в това число и автор безучастен.

И читателят мъдър ме разбира –

преживява общото терзание,

но сила умножена щом извира,

ще бъдем в общото изпитание.

Невинността, с мяра на търпение,

ще отхвърли, което е ненужно –

проблемите, извор на съмнение,

разкриват движението ни длъжно.

Трансмутираме така желание

като овладяваме стихийна страст –

кълни трансменталното съзнание

и се утвърждава в прагматична власт.

Градим до способност озарение,

преживявано като опростено,

защото изгрява вдъхновение

на съществуването съкровено.

Навлизаме смело, чрез съмнение,

във ситуация проблематична

и проблясва ново просветление

чрез поведението прагматично.

Изграждам тука връзка трансментална

във обществото ни глобално – сложно,

но със основата литературна,

правеща съществуване възможно.

Глобалността е проблемност печална

в която пробив правим по спирала

чрез съдържателността трансментална

и всеки получава и похвала.

Чрез хармонията на красотата

навлизаме във русло на човечност,

която е символ на чистотата,

за да открием, с нея, що е вечност.