Отречена любов

Автор:Йорданка Господинова

Заспивам ли, усещам, че си тук-

като тъга, преплувала морето…

Заставаш до леглото ми без звук.

А месецът, приседнал на небето,

загася всички светещи звезди,

та никой да не види тази болка-

как мъж обича мълком, през сълзи…

И трудно си признавам, че не мога

да се простя с най-дръзките очи,

които до безпамет бяха мои…

Ранихме любовта си със лъжи.

От гордост днес дори не си говорим…

И чакаме светът да се смили

и да е друг, когато сам се лута…

А там, от ляво, дълго ще гори

една любов – отречена и луда…

1.1.

Любовта ни скъпа, не познава грях!

Четейки:”Отречена любов”

от Йорданка Господинова

Любовта ни скъпа, не познава грях,

защото не откривам тука грешки,

които ти ми сочиш, ала сред тях

мога да ти посоча много смешки ...

Не си криви сега, пред мен, душата,

че ми припосваш хиляди измени,

а по-добре целувай ми устата,

защото, до днес, не сме осквернени.

Приятелството, във мяра на любов,

стана, за нас, сложно изпитание,

че пътят ни дълъг стана и суров

без капчица, в него, състрадание.

Пътят ставаше понякога нелеп,

защото аз го коментирах гласно,

но критиката не бе само до теб

и всичко туй за всекиго е ясно.

За лъжите ти и днес оставам глух,

защото ги спирам с мойте сетива –

не ги пускам в трансменталния си слух,

за да мога да разказвам за това.

Душа, която може да почувства

порива на нежното доверие,

Съ-преживява също общи чувства

без да прави срив до лицемерие.

Но ти реши да покажеш, че си зла

и така „любовта” ти стана явна,

предизвиквайки измислени тегла

с претекста и на стнали отдавна.