Пътят за постигане на Върховната Реалност

       В своя втори урок Свами Шивананда Сарасвати говори за целта на живота като път за такова духовно извисяване, което ни слива с отвъдната реалност в лицето на бога, с което не мога да се съглася като коректна постановка, макар че се казва нещо, което трябва да се разбере. Какво е то? Върховната реалност, която се постига във възпроизводствения процес това е Съ-преживяването на умножената сила на общността, която има различни равнища. Интегрирането на света, което се извършва под формата на Глобализация, води до Съ-преживяването на страха като главна характеристика на човешкото преживяване, за да стигнем и до семейството, което се основава на Съ-преживяването на любовта.

       Твърдението на автора, че „Религията има за задача да възпитава и развива цялостния човек” не е коректно, защото с това твърдение той прави опит да отъждестви религията и философията, защото наистина, философията формира и участва в развитието на цялостния човек, който е синоним на достигналия до равнището на съдършенството.

       Безкористното служене реално е характеристика за постигането на онази саморефлективност, която дава системата чрез нейното практикуване, но тук трябва да правим и това разграничение, че едно е да напредваш по линия на възпитанието чрез една система, а друго е обществото да създава условията за свободното развитие на индивидите чрез промяна на характера на труда.

       Не мога да се съглася с автора, когато твърди, че „Непривързаността носи свобода и безсмъртие, а привързаността е смърт”. Най-вероятно тук, под „непривързаност” се разбира алтруистично отношение към света, което е израз на постигната свобода, но в такъв случай, трябва да уточним, че алтруизмът и като една от формите на свободата, разкрива и висшата степен на привързаност, каквато е позната в лицето на любовта и на приятелството.

       Отърсването от негативната обремененост е начална степен по пътя към съвършенството, която се овладява чрез различни практики, които отприщват пътя към духовния разтеж. Работата за духовното развитие на хората, която започва с изграждането на материален, практически процес, аз наричам „любов”, а тя е Съ-преживяване на съвместната дейност, в която всеки се отнася към другия предано и всеотдайно.

       Любовта е преданост и всеотдайност за постигане на духовно развитие на хората чрез което и ти самият постигаш своето саморазвитие.

       Напълно съм съгласен с автора, когато казва следното:”Космическата любов е всеобхватна и всеобгръщаща.В присъствието на чистата любов всички разграничения и различия, всичката омраза, ревност и егоизъм се разпръскват така, както тъмнината си отива с проникващите лъчи на утринното слънце. Няма религия по-висша от любовта. Няма знание по-голямо от любовта. Няма по-голямо съкровище от любовта, защото Любовта е Истина, Любовта е Бог”. Спокойното понасяне на неблагодарността на хората е способност, която се изгражда на началния етап по пътя към съвършенството.

       Да! Всеки ще се съгласи, когато любовта се превъзнася като висше благо, когато се издига като бог и това е така, но целият въпрос се свежда до правилния отговор на въпроса що е любов, който отговор я показва като производна на умножената сила на общността до равнището на Съ-преживяваната трансменталност.

       Философията, разбирана като възпитателна система, която води до изграждането на различни способности е нов подход за нейното разработване, развиване и обясняване.

       Авторът явно, борави с огромен материал, което проличава в хаотичното му поднасяне на читателя.