Система за постигане на физическо и духовно съвършенство

       Философията, за разлика от всички други науки, възниква като човешки опит за постигане на физическо и духовно съвършенство. След като в Индия признават българите за свои прародители, логично е да се предположи, че нашите предци са едни от създателите на философията в нейния първоначален вид, който е в състояние да засрами всички днешни философи, живеещи в обществото на влудяващата глобална деградация.

       Пред мен е книгата на Свами Шивананда Сарасвати „Практични уроци по йога”, която ще ми послужи за диалог с този автор с което ще стане възможно да се открои собствено философската проблематика.

       През 1936 година Свами Шивананда Сарасвати основа „Общество за божествен живот”, което може да бъде разбрано като общество за изграждане на цялостни индивиди, достигащи преживяването като озарение, което всъщност е Съ-преживяване на умножената сила на тази общност чрез практическо овладяване на системата „йога”.

       Издателите на тази книга сочат Свами Шивананда Сарасвати като един от най-добрите автори, осветяващи философската система „йога”.

       В Увода на книгата, предназначен специално за българските читатели, се отбелязва изрично, че:”В действителност Йога е мироглед и философия с практическа насоченост”. Разработването на философията като практика, на основата на експеримента, днес дава добри възможности и за теоретическото обосноваване на системата, за да се даде завършен вид на тази научна област, доказала през вековете своята жизненост, ефективност, но и перспектива за развитие на човека и човечеството.

      Да се интересуваш от философията ознчава не нещо друго, а практически да работиш за своето цялостно възпроизводство, което е синоним на нормалност и респективно – на щастие. Вярно е, че щастливото съществуване е пряко свързано и с по-нататъшното интегриране на света, но за да може светът да се интегрира и самият човек ще трябва да направи възможно това като отхвърли от себе си ужаса на страха, за да даде път на озарението и вдъхновението и по този път естествено ще стигне и до социалните промени, свързани с утвърждаването на авторитета на живия труд, като свободен, а не на продукта на труда, присвоен от другия човек като стока за извличане на печалби.

       Теоретичното обосноваване на разработената практика всъщност е и собственото обособяване на философията. По-нататъшното ми изложение има за цел да обобщи всичко ценно, което ни предоставя този автор, без да задълбочавам критиката към постановки, които намирам за несъстоятелни, а такива не лопсват в книгата.

Първият урок е свързан с изясняването на предмета на системата „йога”. Съгласен съм, че важно достойнство на тази философска система е нейното разработване на основата на овладяването на редица природни зависимости и закономерности, които са движещи и за човека. С други думи в основата на системата стои отношението „индивид – природа” в което отношение и самият индивид се осъзнава като подвалстен на тези природни закономерности, защото ние, хората сме природни същества.

       Свами Шивананда Сарасвати цитира основателя на съвременната Йога – махариши Патанджали, който казва следното:”Йога е изключване на всички функции на ума. Затова всяка книга по йога, която не обяснява тези три неща, именно умът, неговите функции и начина на спирането им, може да бъде отхвърлена като неточна и непълна”. Тук е нужно да направя кратко пояснение. Основният принцип на системата „йога” е принципът на Не-правенето, който не изключва правенето, а го обогатява чрез неговата противоположност. Карлос Кастанета разви неправилно Не-правенето до поведението на прикриването, което намери добра почва за покълване сред съвременната интелигенция, страдаща от снобизъм.

       Да достигаш до степен на изключване на функциите на ума по пътя на медитацията, събрала в тъждество дихателните техники, физическите пози и мисловната концентрация и преминаване в забравата на трансменталността, означава само, че ти постигаш и контрол върху функционирането на природата в лицето на собственото си мислене, но във връзка и с физическото функциониране на тялото.

       В Съюза на Писателите от Интернет мисленето е обяснено като страна на дейността, но в случая, говорим за свободната писателска дейност, достигаща до висшата способност на човека – интелекта, развиваща се като страна на живата му, социално активна дейност, но и достигаме до реалното му изграждане в общността, функционираща на основата на реален творчески процес, който интегрира участниците със света, а светът не е някаква абстракция, а конкретната общност, която съм изградил като възпроизвеждаща съвременния мироглед на човека, разбиран като една от съставните части на интелекта.

       „Йога” етимологически се превежда като „свързвам”, а аз обяснявам философското познание като рефлектиращо върху социално активната дейност и затова достигащо и до своята саморефлективност, тоест израстване на познанието до самопознание и следователно – до мироглед.

       Ще трябва да поясня думите на автора и когата казва следното:”Йога е наука, която ни учи на методите на свързване на индивидуалната душа с Върховната Душа. Това е сливане на индивида с Космическата или Вселенска Воля”. Той говори за реален процес, но го обяснява превратно, отивайки в идеологията с помощта на фантацията си.За какъв реален процес става дума? В процеса на съвместната си дейност, хората развиват отношения, които рационално могат да бъдат схванати като тяхна умножена сила, която те не просот преживяват, а Съ-преживяват и точно това Съ-преживяване в сферата на тяхната идентичност функционира като част на преживяването им. Съгласен съм с онези автори, които твърдят, че системата „йога” е напълно опитна, материалистична и няма нищо общо с мистиката и фантазиите.

       Тук става ясно, че е много важно добре да се изясни природата на това „спиране на функциите на ума”, което, според мен, е техника, взаимствана от природата на любовта в нейната най-интемна част – еротиката. Става въпрос за онова потъване в другия, когато, чрез мига на забравата, ти преоткриваш себе си чрез механизма на прераждането. Това е реално,пълно сливане на влюбените души, което, като тяхно тъждество, може добре да се разбере и като тяхна умножена сила, която обозначавам и като „трансменталност”.

       Състоянието на божественост за философа и философията не е някаква трудно обяснима абстракция, а реалност, свеждаща се до изграждането на цялостна индивидуалност, която, именно като такава, достига до озарението на вдъхнавението, което е и мярка за нормалното човешко съществуване, опознало и затова прераждащо своята човечност.

       Целта на човешки живот е постигане на съществуване в сферата на трансменталността, която е сфера на споделената любов, служеща като основа на семейството, а това, че деградиращото общество руши семейството само означава, че човекът трябва да промени Глобализма като го замени с Интеграция на социалните системи.

       Животът, по своята природа е материален и не мога да се съглася с автора, когато твърди, че не трябва да се привързваме към него, защото въпросът е не да отхвърляме живота, който ни отхвърля, а да го преобразуваме така, че той да развива и духовната си страна, защото също в природата на материалния живот е и това, че той е и духовен. Системата „йога”, ако някога е била бягство от живота, за да възкреси човека в неговата природна цялост, то днес тази система застава като възпитателна система, която го учи как да промени живота си, за да постига своята цялост в границите на съществуващите обстоятелства, докато стане възможно и самите условия на живот да бъдат променени. Борбата с невежеството, егоизма, насилието, повсеместната деградация може да бъде успешна ако самото общество се промени, а за да стане това хората трябва да тръгнат към своето обединяване в името на нормалното си, тоест – щастливо, съществуване.

       Историята на великите светци говори, че те стават такива чрез бягство от обществото, а задачата е да станеш Велик Светец в борба с пороците на обществото, защото само така се раждат и другите светци. В такъм случай, и самата ни представа за това какво представлява Светъц се променя от горския аскет към практическия материалист, който променя обществото чрез своята дейност.