Наука за социално активната дейност

       Философията е наука за практическата дейност, която, на първо място, съществува и се развива като потребност за самото съществуване на живота на човека, като негов живот, който, задоволявайки тази си потребност възниква в лицето на нова потребност за съществуване. Задоволяването на нововъзникващата потребност за съществуване е своеобразно отрицание на съществувалата потребност и в този преход на потребностите една в друга се изразява критичната природа на дейността, която има като своя страна саморефлективното или самоопознаващото се съзнание, което се конструира в науката философия.

       Незрелостта на тази, хилядолетна област на знанието – философията, се дължи на самата незрялост на обществената практика, която не е насочена към овладяване на природната закономерност, в служба на човека, а е достигнала до предел, когато овладява природната закономерност, за да я насочва срещу другия човек и така – срещу себе си. Наистина, без противоречия няма развитие, но противоречията, възникващи на основата на военното дело насочват към пораждането на нов тип противоречия, но вече на равнището на икономиката, които стимулират интеграционните процеси между социалните системи.

       Социално активната дейност има като своя страна особен тип съзнание, което обозначаваме като „саморефлективно” или философско. Ето защо, изучаването на мисленето няма как да стане по друг начин освен като страна на дейността, а това означава, че съдържателното мислене, на равнището на своята саморефлективност, има дейността като свое съдържание, тоест своята цялост, в това число и самото себе си, за да превърне познанието в самопознание.

       Истината за нормалното, тоест за щастливото съществуване на човека и затова -предмет на философията, е практико преобразуващата дейност, която възпроизвежда човека в неговата цялост, до равнището на Съ-преживяването на социалното цяло на което този човек е субект, тоест говорим за индивида като носител на всички обществени отношения през ракурса на неговата специализация в една от областите на разделението на труда.

       Съгласен съм с Хегел, когато казва, че „истина” е велика дума, но е още по-велика като дело, а думите ни стават дело, когато са страна на преобразуващата света дейност, за да стане ясно, че всичко това е възможно, когато обществената сцена започне да издига като свои субекти и отделните индивиди.

       Виждането на истината в лицето на социално активната дейност веднага разкрива, че става въпрос за процес и то процес на организирана съвместна дейност, която функционира като общ интерес, който се сблъсква с други интереси, за да се утвърждава като нов интерес, израстнал на по-висока степен.

       Мисленето има способността да се откъсва от своя носител – дейността, в сферата на фантазията, а освен това, по силата и на разделението на труда, то съществува в обществото в редица форми на своята обособеност, като се почне от образованието, за да се достигне и до различните научни институти, но това не означава, че мисленето може да бъде изучавано само по себе си, без да се отчита неговия носител – дейността. Това е ключов момент за разбиране и на природата на философията като страна на социално активната дейност, която преобразува света, а следователно и своя носител – човека.

       Съдържателното мислене, както пише и Хегел, е самото дело, самата истина и самото действително, което, разбира се, е във връзка и с чувствата, но и с волята, интуицията, а и с фантазията. Но къде е тази съдържателна философия, която извисява дейността до социална активност, извеждаща България от асимилацията, а света от кризата? Да, има такава философия, но нейният обсег е Съюзът на Писателите от Интернет, с всичките му проблеми, но и с публикациите, които правя сред многолюдната, смълчана публика в Интернет.