Човечността е здрава нишка на съдбата

На българина дните радост не вещаят –

на житието не поставя той начало,

защото го зове началото на краят,

а там Деградацията е огледало ...

Да! За нов живот го прировава днес светът,

но именно животът стои си неразбран,

защото чезне на развитието Духът,

щом сам човек потегля във бурен океан.

В океана на мълчанието е сломен –

удавник във свят коварен, консумативен,

ала как да разбере Духа си съкровен,

когато, в мълчанието си, е наивен?

В душата му глобално житие попива,

но не посажда корена си социален –

егоизмът във житието се разлива,

а верен път е пътят буден, трансментален.

Но будният, на първо място, е критичен,

разглеждайки човешкото като човечно

и така – мирогледно, става прагматичен,

защото преживява чувството сърдечно.

Човечността е здрава нишка на съдбата,

която винаги е русло социално –

социалността резюмира пък, борбата,

за да израстне чувството до трансментално.

Ако Съ-преживяваш нишката сияйна,

защото във живота си постигаш цялост,

развиваш мъдростта на любовта безкрайна,

пълнеща съществуването ти със радост.