Дълбоко там ... в народните подмоли

Дълбоко там ... в народните подмоли

се стеле днес посредственост... не народ

и точно там душата страдна моли,

пробила, чрез обич, мрачен небосвод ...

Омраза люта, страх бродят из света –

бушуват тук глобални интереси:

прегради падат, а сме пред стена,

раждаща деструктивните процеси.

Дух народен, възпят за прекрасен,

набира сили за последните дни –

ясната мисъл го прави безгласен:

стои запокитен пред мрачни стени.

-Тормоз-отчуждение той отрича:

сърцето печално страстно обича.