В пожара на страстта не се изгаря

Четейки:”Любовен полъх”

от Златка Митева

В пожара на страстта не се изгаря,

когато се превърне в единна плът,

че хоризонтът светъл тя разтваря

и се превръща в същност на твоя път ...

Животът ... любовта, едно и също –

пътуване в нишката на радостта:

в Съпреживяването е присъщо

да се прави обща сила на света.

Чрез тази сила зрее обществото

със подчинено чувство еротично –

отговорността води естеството:

то се развива като прагматично.

Семейството е зона причудлива –

плода на любовта ни са децата,

а нишката остава си свенлива,

но смело ръководи тя съдбата.

Любовта стига сфера трансментална

във която се прокрадва също стон,

но нейната природа социална

във живота има роля на Закон.

О, да! Трепти чрез нишката сърдечна

и винаги остава споделена –

затуй се проявява като вечна,

но в конкретността си е съкровена.

На живота тя е съдържание,

защото го поддържа все нормален –

цялостта, на нашето внимание,

изгражда пътя като трансментален.

1.1.

Любовен полъх

Автор:Златка Митева

Животът миг е – ти го знаеш,

родиш ли се и тръгваш към смъртта ...

По пътя, който ще изминеш,

важно е да срещнеш любовта.

Любов, вълшебството, което

осмисля съществуването на света.

Любов – ти влюбен си и ето –

изгаряш във пожара на страстта.

Очи красиви, поглед нежен

и устни, парещи плътта.

Спонтанен трепет, кратък спазъм –

изгарящ полъх на страстта.

Любим ли си, на глас мечтаеш

възвишени, добри неща.

И нямаш време да скучаеш,

готов да претвориш света.

И имаш сили, имаш воля,

стрели пронизват те – крещиш.

Мигът е хубав – силен порив,

да можеш да го задържиш.

Но вечни са едни мечтите.

Животът кратък е. Любов –

терапия си за душите,

дарена си ни с благослов.

Красив роман, любима фраза,

усещане за пълнота –

това е дето ти остава,

докоснеш ли се с любовта.