Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2014 16:53 - За децата остава тя наследство
Автор: mojsei Категория: Изкуство   
Прочетен: 178 Коментари: 0 Гласове:
0



ЛЮБОВТА Е ДЕТСТВО
Автор:Евтим Евтимов

Любовта е детство. Аз сега
искам мост за тебе да направя
и онази шарена дъга,
грейнала над южните морави.
Премини по моста, премини -
давам ти земята за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.
Всичките изгряващи звезди
аз на тебе подарявам само-
да светят в твоите гърди
и да пламне чувството голямо.
Погледни звездите, погледни -
давам ти небето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.
Пролетна река отвън шуми
и в очите ми дълбоко свети.
Всички мои пътища вземи,
да намериш първа бреговете.
С ветровете ми дотам стигни -
давам ти морето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.
И дано така да продължи -
ту стаена, ту пък поривиста.
Ако има между нас лъжи,
те са детски и остават чисти.
Дай ръката си за всички дни -
давам ти аз песен за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство!

1.1.

За децата остава тя наследство

Четейки:”ЛЮБОВТА Е ДЕТСТВО”
от Евтим Евтимов

Любовта е трансменталност и сега

стоя в основата й социална,

а Съ-преживяването е дъга,

правеща тази връзка трансментална ...

 

Всеки носи трансменталност като мост –

способност, изградена от невинност:

на човешкото човечност, няма злост,

а его-границата е градивност,

 

даваща мярата ни на човечност,

но тя е мярата на съвършенство,

Съ-преживявано и като вечност

в която детството ни е наследство.

 

Трансменталност се ясно преживява,

но чрез дейност трябва да се изгради,

макар че в детство тя се появява

и разцъфтява във влюбени гърди.

 

Чрез единна плът изгражда се Небе

като споделена, нежна светлина,

имаща корен в душата на дете,

за да стори път житейски в Съдбина.

 

Любовта е детство, но не наивно –

затуй е невероятно труден път,

поемащ се чрез действие взаимно

за което казвам аз: „единна плът”.

 

Да! Трансменталността е поривиста

в сферата на тихата вибрация

и от край до край тя остава чиста –

нежна, мила, с прелестта на грация.

 

За децата остава тя наследство,

ала не може да се имитира,

но веднъж потопен в това вълшебство,

по пътека-наследство трансмутира.

 

Пътят, подразбран и като кармичен,

има социални основания,

което означава – прагматичен,

отхвърлящ хедонистична мания.




Тагове:   наследство,   любов,   деца,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mojsei
Категория: Изкуство
Прочетен: 308488
Постинги: 853
Коментари: 253
Гласове: 658
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31