Във Интернет приятелство окриля

Четейки:Протегнатата ръчичка”

от Божидар Коцев

В Съюз предложил съм да почнем дело –

промислен е като социален труд,

но трябва всеки да започне смело,

за да спрем порива на живота лют ...

Във Интернета се вдига много шум,

а въпросът е ясен: дело живо,

интегриращо писатели чрез ум,

за да запазим чувството пенливо.

Народът, като цяло, деградира –

животът се просмуква от цинизъм:

без време българинът млад умира,

а изходът, за нас, е прагматизъм.

Да тръгнем във пътя на спасение,

защото летим във орбита назад,

но борбата дава вдъхновение –

с нейна помощ ще постигаме обрат.

Прагматизма съм превърнал в идеал,

във лоното на днешен глобализъм –

в Интернет процесите съм опознал

и сам развивам ценност – алтруизъм.

Просторите изглеждат ни широки,

но поетът знае ли какво е труд,

за да възпрем и вихрите жестоки,

а не да всяваме с текстовете смут.

Отчуждени, няма как да продължим –

да си припомним и предците наши,

защото този свят и на тях дължим,

ала животът днес чрез смърт ни плаши.

Щом, чрез диалог, всички си помагат,

ще премахнем от челата този срам,

защото днес, от него, всички бягат –

с празни приказки говорим си за храм.

Диалог водя на степен „интелект”

чрез логиката на новия ни век –

интегрирани ще станем ний субект,

отхвърляйки европейския ковчег.

Месомелачката, със темпо бясно,

пронизва с деградация всеки дом –

всеки тръпне вав житие опасно,

чакайки да го подмине тоз погром.

В съдържателно слово, задушевно

Духът на българина остава млад –

от тук подхващам мойто слово гневно,

за да прогоним натрупания хлад.

Във Интернет приятелство окриля

и болшинството са със ясна мисъл,

но социалност тук ще ни закриля,

когато вложим в диалога смисъл.

1.1.

ПРОТЕГНАТА РЪЧИЧКА

Автор:Божидар Коцев

Валеше. Беше късна есен.
Прибирах се от магазина,
опръскан с пясък, с кал примесен
от мутра с черна лимузина.

Напсувах цялата държава
и политиката й грешна,
когато в уличката лява...
дете невръстно ме пресрещна.

На пет годинки беше само,
с огромни скъсани шушони,
с презрамка на едното рамо
и къси стари панталони.

Със светнали от глад очички,
от бедността разбрало всичко,
към мен протегна то ръчичка:
"Подай ми малко хлебец, чичко!"

Гласчето детско, крехко, слабо,
в сърцето сякаш ме удари,
погледнах в мрежата си хляба,
в окото ми сълза припари.

"Ще те попитам нещо, сине,
къде са майка ти, баща ти?"
А то с очичките си сини
въпроса ми с тъга изпрати.

"Баща ми, чичко, е в затвора,
а майка ми е пак пияна..."
Усетих в него тон умора
от мъка детска там събрана.

Гневът у мен се сви на буца,
подадох на детето хляба.
Залапа, тръгна си, закуца.
Подскочи гръдната ми жаба.

"О, Боже, що си в небесата -
помислих си го на момента, -
свий гръм в десницата си свята,
прати го, Боже, в парламента!"

БОГ ДА ПАЗИ ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ! БОГ И ВСИЧКИ НИЕ!

БОЖИДАР КОЦЕВ