Интересът – основа на трансменталното общуване

       В продължение на четвърт век човечсеството живее в качествено промени връзки и взаимоотношения между социалните системи. Именно тези връзки и взаимоотношения изграждат новия интерес на света, който интерес е такъв и на отделните социални системи и дори на всеки жител на планетата. Казано накратко, светът се намира в качествено нов тип единство в чиито граници се откроява и различното място на всяка социална структура, а тази специфика обагря по особен начин и интелеса на всеки субект, за да стане ясно каква е мъдростта на твърдението, че демокрацията е обединяване на различните. В продължение на четвърт век вече, от една страна, става ясно, че ние, българите имаме нов национален интерес и той се свежда до интегрирането ни със света и по-точно, с онази част на света, която има съответното на нашето развитие, а, от друга страна, очевидно ясно е, че ние сме не в интеграционен, а в глобализационен модел, който функционира като схема на деградация, ориентирана към асимилането ни като държавност и националност.

       Така очертаната проблематика ясно говори, че съвременното човечество има потребността и от философия, която да обосновава развитието на човека и на човечеството от гледна точка на постигнатата, като интерес, нова цялост в която социалните системи и респективно, отделните индивиди заемат съответни места, които добре могат да бъдат разбрани като техен специфичен интерес.

       На трансментално равнище и то позитивно, трансментално равнище, могат да общуват онези индивиди, които развиват съвместна дейност и то такава съвместна дейност, която, именно като свободна, развива разбирането между участниците в процеса като изходна основа за постигане и на тяхното разбирателство, разбирано като онзи особен тип общуване, което развива и дейността до нейната цялост, в това число и до онова, спояващо  Съ-преживяване, което непосредствено държи хората заедно, дори и на равнището на тяхното преживяване.

       Няма съмнение, че процесите са сложни, но когато те са конкретно сложни, какъвто е случаят със Съюза на Писателите от Интернет, трансменталността е онази опростена сложност, която се превръща в основа за развитието на творческия процес, а творческият процес, имащ като основна своя форма диалогът, към сегашния момент е изходна база и за разширяване на дейността на Съюза по-нататък.

       От няколко дни публикувам във „Фейс бук” и в „Блог бг” информационната среда на Съюза, която е изградена в диалог и с такива автори като Христо Родопски, Марко Недялков, Ганчо Бакалов, Йоло Денев, Николай Томов, Мария Георгиева, а това е така по силата на една проста причина, че индивидуалните ми възможности са такива, защото, едновременно с публикуването на тези текстове, имам и други ангажименти, свързани с работата ми по завършването на книгата „Науката философия”, а освен това разраотвам и нови диалогови текстове към тези на авторите, които публикувам. Никак не е трудно за се забележи и с просто око, че информационната среда на Съюза продължава да бъде актуална към конкретната ситиуация у нас и в света, защото именно тя – обществено историческата ситуация е обективният критерий за ефективността на дейността на тази творческа общност, която е обозначена като Съюз на Писателите от Интернет.

       Във „Фейз бук” администраторите вдигнаха информационното затъмнение върху публикациите на Съюза, доколкото поне става възможно те да се видят на общата страница за миг, а в „Блог бг” няколко любезни дами дадоха воля на бурния си интерес към мен в опит да ме заинтересоват с предлагане, което би съблазнило всеки простосмъртен, защото вероятно са разбрали от моя литературен герой Мойсей, че и аз съм осъзнал предимството на простосмъртните пред боговете, които вече бяха развенчани като долнопробни идеолози. Тези факти дават възможност на Съюза да придаде по-голяма стройност на изявите си, защото, от една страна, той е носител на общочовешкия интерес да се създава съдържателна литература, която спокойно може да бъде наричана и „нова”, а, от друга страна, интересът сред многобройните му гости е нестихващ и затова, в тази връзка, съм длъжен да посоча, че общуването в Съюза е трансментално, което допуска и формата на мълчанието, но мълчанието може да бъде озарено от вдъхнавението на творчеството, но то може да бъде и свирепо, потвърждаващо, че универсална страна на преживяването е страхът. Това противоречие е ясен сигнал, че добронамереността и симпатията трябва да се утвърждават в обсега на информационната среда на Съюза, а казвам това и във връзка с един друг факт, свързан с това, че Съюзът ясно и категорично се разгръничава от дебелащината, която се опитва да прикрие своята посредственост под маската на простащината, а тя – простащината, както е известно, у нас, в България е основната форма за утвърждаване на демокрацията, за да се завихря непрекъснато процеса на хаоса, който може добре да бъде разбран и като основна форма за ликуване на посредствеността.

       И така, позитивната трансменталност, Съ-преживяваща конкретната национална ситуация е тясната пролука за разширяване на дейността на Съюза, а моята задача не е да обяснявам, а работейки да обединявам авторите, а в рамките на този процес и обяснението си отива на мястото, като необходим елемент, на съвместната дейност.