Абсолютизираната самостоятелност на словесността

       Разделението на труда придава самостоятелност на писателската дейност, но вместо в границите на относителността, този процес се е развил, за да превърне литературата в хоби, а литературната творба - в текст, изграждащ мътния и пенлив поток на словесността, който поток, най-общо, може да бъде разбрана като идеология, защото деформира представата за това какво е литература. Разбира се, словесността се деформира и съзнателно от особения интерес в обществото, който, чрез нея, представя себе си като носител на общия интерес, за да се формира и плътната мрежа на онова слово, което изпълнява манипулативна функция в обществото.

       Има един начин да се превърне словото в дело, а той е свързан със самото разработване на словото като функциониращо, с което се извършва преход от неговата безсъдържателност към съдържателно разглеждане на действителността. Разбира се, тук става въпрос за такива условия при които свободата на словото е обезличена до нивото на празнословието и използването на писмеността като средство за манипулиране и обезличаване на обществения, възпроизводствен процес.

       Авторите, посветили живота си на разработване на словото, но останали на равнището на метафоричния израз, днес се чувстват излъгани и ужасени, когато разбират, че трябвало да притежават ясно развит мироглед, че трябвало да владеят философията и като Теория на литературата, но и като Методология, а и като Логика, а и като Критика, достигаща до практическата приложимост на това, което се пише, развивайки самобитността на своя Подход чрез Интердисциплинността на прилагания от тях Метод.

       За десет години, денонощна работа в Интернет, изказах не просто мнение по въпросите на литературата, а извърших прехода от нейната безсъдържателност в такъв тип съдържателност, която отчита Глобализацията и Интеграцията на света като две страни на възпроизводствения процес, за да развия неговата съдържателност и то на екзистенциално равнище, достигайки до същността на съществуването в лицето на онази трансменталност, чийто носител, в крайна сметка, съм самият аз. Тази сложна, по своята природа, работа ми даде възможността да изуча много автори и то на онова равнище, което ме отведе непосредствено сред представителите на народа. Ето защо, всеки написан от мен текст е продукт на опита, който си изработих в работата сред народа. Но тук има и една съществена особеност, свеждаща се до следното. Към моя, български народ се обърнах от гледна точка на общоформационния процес на когото той – народът, е един от създателите.

       Но литературният процес днес и литературният процес от преди четвърт век са коренно различни неща, толкова различни, че са чак, несъвместими. Тази несъвместимост е източник на ново познание, което поднасям на авторите от Интернет постепенно, последователно и упорито, за да разбера ясно и недвусмислено, че у нас все още не е узрял онзи тип прагматичен човек, който, чрез своя алтруизъм, е в състояние да израстне до писател, носещ националния интерес като свой.

       Съвременният писател не завършва своя хоризонт с това, че ще издаде книга, а точно обратно – написването на книгата е начало на неговата обществена дейност, ориентирана към разрешаване на конкретни проблеми и чрез възможностите на словото, което означава, че, на първо място, е преодоляна бариерата на разделението на труда и писателското слово функционира като инструмент за променяне на действителността.