Интернет – „чудото” на новата литература

       Преди около десет години влязох в Интернет, привлечен от рекламата, че в него ще се намери нова литература. Минах през четири сайта, но нищо такова не открих, участвах в много срещи и сам организирах такива с различни автори и сякаш, че възникна бледа надежда за формиране на творческа общност. Всичко това бе необходимо, за да изуча средата в която възнамерявах да се включа в творчески процес със собствен принос в него.

       А Интернет, разбран като страна на световния възпроизводствен процес, наистина дава революционни възможности за правене на нов тип литература, пряко свързана със съдбата на публикуващите автори чрез развръщане и на социални, творчески мрежи ... Но писателят, по необходимост, трябва да познава логиката на съвременното общество, а в страната ни общественият процес протичаше в своя деструктивен вариант, което ме караше да се убеждавам допълнително, че се налага изграждането на творческа общност, която, от една страна, да се превърне в обединителен Модел на съществуващите писателски съюзи, а, от друга страна, да се даде възможност на интелектуалния елит да излезе, като организиран, на обществената сцена за практическо разрешаване на съществуващите противоречия, водещи страната по пътя на деградацията, с тенденция да се развиват асимилационни тенденции на тази деструктивност.

       В продължение на цяла година, системно и упорито водех организационна дейност за формиране на едно творческо ядро, което да постави началото на реален литературен процес, който, от една страна, да бъде самоорганизиращ се, а, от друга страна, да бъде и функциониращ, тоест ставаше възпрос за изграждане на общност на основата на функционираща, жива практическа дейност с цел да се запазва и възпроизвежда интелектуалната цялост на участниците в общността. Разбира се, цялата тази концептуалност не възникна изведнъж, а стана резултат на продължителна дейност.

       И наистина, още със самото учредяване на Съюза на Писателите от Интернет, което стана на 13.09.2008 година в Народното Читалище „Райко Алексиев”, възникна движещ импулс с негативна насоченост, който ме ориентира да не се бавя, а веднага да се захващам с решаване на творческите задачи на Съюза и по този начин да създам реалната основа за обединяване на участниците, от една страна, за изграждане на собствена информационна среда в Интернет, а, от друга страна, всеки участник да тръгне по пътя на своето интелектуално развитие, което би дало възможност за структуриране на общност от качествено нов тип.

       И ето, шест години след учредяването на Съюза, всичко това, което казвам по-горе, може да се види на емпирично равнище и като информационна среда, решила основните задачи на новата литература, но и като общност от автори, които участват със свои текстове, но и различни организационни структури, които са добри по своя замисъл, но имат един съществен недостатък, свеждащ се до това, че не са функциониращи, защото няма компетентни автори, които да ги ръководят, а и болшинството от организаторите на Съюза не разполагат с нужната, за целта, техника.

       Количествените показатели, които обрисуват Съюза, могат да се преценят и като внушителни, но всичките ми обяснения до този момент, остават сякаш, неразбрани. Какво означава да си писател в днешно време? Каква е природата на самоорганизиращата се творческа общност и то в Интернет? Какво е това литература? Въпросите, на пръв поглед, изглеждат смешно елементарни, а в действителност големи маси от хора участват в групите на Съюза под защитата на сляпото мълчание, което е реалната предметна област за изучаване на съвременното състояние на българина.