Ситуацията в света – трагична ...

Критика на „Слепота”

от Таня-Тери Иванова

Тялото с душата е във тъждество,

а съпрузите са във единна плът –

в туй единство става чудо – рождество:

то на съществуването ни е път ...

Когато казвам много ясно: „тяло”,

става дума за социалност сложна,

функционираща в единно цяло,

правещо любовта като възможна.

Но отношението е „мъж – жена”,

а то изключва всяка връзка друга

и се трансформира даже във съдба,

а тя издига името „съпруга”.

Централно понятие е „обща страст”,

развивано чрез лирика любовна,

за да видим идентичност във контраст,

която е с история съдбовна.

В процесите участва и душата,

но в любовта тя става наситена –

различно преживява самотата

от ситуацията споделена.

Грехът е криза – нещо по-различно,

водещо съществуването в обрат

и прави отношение критично,

посочващо тази криза за разврат.

Ситуацията в света – трагична,

отхвърля лекомислен хедонизъм –

не само е позиция критична,

насочва погледа към прагматизъм.

9.1.

Слепота

Автор: Таня-Тери Иваянова

Тялото ми на жена-богиня

в теб събужда страст сега,

но слепец си ти и не прозираш,

че във него скрита е душа.

Моята душа желае обич,

тя не е подвластна на греха,

който тялото предлага,

щом внезапно връхлети страха

от отдаването пълноценно

между тяло и душа,

в състояние безтленно

в сливането с вечността.

Но нали си сляп –

това не забелязваш,

пленник ти си, роб си на плътта.

Обвиняваш ме, че ясно те отрязвам,

че студена съм – от лед жена.

Да, така е, няма да го крия,

в лед скована съм, върви си ти,

че за мойта огнена стихия

нужна е душа, а не очи.

9.2.

Слепота

Автор: Таня-Тери Иваянова

Редакция:Валери Рибаров

Тялото ми на жена-богиня

във теб събужда силна страст сега,

но слепец си ти и не прозираш,

че в него пърха моята душа,

а душата ми жадува обич,

че тя не е подвластна на греха:

него само тялото предлага,

когато мощно връхлети страхът

от отдаването пълноценно

между две тела, слени чрез душа,

във състоянието безтленно

при сливането и със вечността.

Ала, драги мой, ти нали си сляп –

цялостта ни май, не забелязваш,

пленник ти си, че роб си на плътта:

сърдиш се, че ясно те отрязвам -

студена съм била: от лед жена...

Да, така е, няма да го крия,

във лед скована съм, върви си ти,

че за мойта огнена стихия

нужна е душа, а след туй - очи.