От два дни в Сайта е Малката Весела, а започна да вдига шум до небесата с настоятелното искане да изложа кратко Основите на Новата Литартура, давайки задоволително нужните определения. И не само това, но тези ултимативни искания, тя ги подкрепя с едни такива ругатни, че един мой познат от миналото направо биги определил като пошли каруцарски псувни?! Но тази ситуация бързо се промени, когато Весела се вслуша в съвета ми и публикува поемата си „Богиня”, което ми даде възможност да отговоря на част от въпросите й.

1.Използвайки метода на творческата философско-поетична интерпретация написах „Душите, вплетени една във друга”, който текст е специфичен прочит на „Богиня” по линията на екзистенциалния анализ, взимайки от него нишката на менталността.

2.По проблемите на интердисциплинността в София работи Гражданска Академия, където, в продължение близо на една година, обобсновавах интердисциплинността като ситуативна, системно-структурна методология, провеждайки по този начин и граждански контрол върху подготовката на нароилите се „професори” и „академици”. Разработеният от мен текст е основан на сложен екзистенциален анализ на една ситуация, изграждана и от съдържанието на поемата на Весела, но и от драматичното протичане на поетичния конкурс „Гери”, в който интригата за пореден път надигна глава, но бе изненадана от отпора, който й дадох, н и от излизането ми на политическата сцена чрез Основите на Новата Литература, които Основи вече играят ролята на прирожна логика по отношение на всяка разработвана творба.

3. „Душите, вплетени една във друга” е творба, свързана и с боиграфиите на три жени, които познавам дстатъчно добре, за да си позволя това литературно обобщение, но Новата Литература има за задача да създава и нов тип читатели, а това са разбиращите и променящи себе си и средата около себе си читатели.

4.Включването ми във формиращата се нова политическа формация е продължение на водената от мен политика, която кратко може да се определи като политика с поглед към прагматичните хора.

Обобщавайки казаното, извеждам извода, че изискванията към читателите също нарастват, защото публикуваните текстове са устремени към постигане на определни практически резултати по запазването и развитието ан душевността на съвременния човек.

А текстът има следния вид:

Душите, вплетени една във друга

1.

Божественена менталност ни оплита

и я съпреживяваме за хала,

че няма нужда тука да се пита,

дори когато ставаме „спирала”,

защото чрез нишката на обща страст

достигаме цели мироздания,

ала нищо, че със теб сме във контраст,

но в Съдба на цялостни създания.

2.

Така преродени – в ментална нишка,

предявява тя жестокия си вот

и често пъти влюбена въздишка

гадае тайната с руната живот,

че със вдишване на общия си дъх

се ражда магическото тъждество –

идентичността превръщат те във връх,

достигайки благодарно тържество.

3.

Душите, вплетени една във друга,

потъват в озарение на нектар,

разказващ приказка:”Съпруг – съпруга”,

която гради любовния олтар,

ала вън вилнеят бури – „Страшен Съд” –

борба се води за менталност мила,

но чуй: минеш ли прага ни отвъд,

се губи и любовната закрила.

4.

Коварни гласове от вън нашепват:

„Ела с нас да сетиш истинска любов!” –

но те самите в злобата потрепват,

готови да я завият със покров:

„А страданието за нас е маска,

за да изразим това желание,

което в следващия кръг ни тласка,

но търсим особено внимание!”

5.

На влюбените казват:”Лунатици!”

ала влагат смисъл таен, откровен,

но кащо тези калпави критици

не познават разговора откровен?

Запазването на душа невинна,

чрез менталността, двамата родее

и затова е силата градивна

с която чрез нормалност се живее.

6.

Абортът идва като изненада

и я продават набързо за пари –

без самочувствието тя пропада:

с адовия огън почва да гори,

но тя го носи вече примирена,

ронейки сълзи над своите беди,

със жаждата на вечно неродена,

но отровена от случките преди.

7.

Прикрива тя сърцето похотливо,

останало в обкръжение само

и носи участта си търпеливо,

че, във мъката, се мисли за добро,

дарявайки от „любовта” си щедро –

менталността е вече онемяла,

но користта се вихри все на едро,

че собствената плът си е изяла.

8.

Когато завилнее егоизъм

и мечтите ти превръща във боклук,

превръзката от малко алтруизъм

неблагодарност взривява все напук,

а после тя така се озлобява,

но вече е с преобърната душа,

защото кармата й породена,

поех в душата, за да я заглуша.

9.

Това, макар и случай единичен,

в сърцето го допуснах чрез дъгата,

а тя изгря по начин по-различен,

защото преродих чрез смях жената,

но ето, че сега отново нужда,

по начин нов, при мене я завръща –

сама опитва спомен да събужда:

утробата й злобно пак повръща.