Разбира се, гласът ти е могъщ, суров

Четейки "Поле"
от Марко Недялков

Разбира се, гласът ти е могъщ, суров,
но във онзи смисъл – че е той божествен,
че ритъмът му е безкрайната любов,
тъчаща поетичен път естествен.

На словото божествено обречен,
сега живееш чрез своята следа,
а тя е път на творчеството ти – сърдечен,
във Сайт “Животът” течащ като река.

Родината чрез тебе ми говори:
така да си организирам дните –
да може към света да се разтвори,
ще трябва да летиме със орлите!

ПОЛЕ
Автор:Марко Недялков

Поле без край, посипано с цветя,
с треви и бистри извори пенливи.
Как мога да изкажа обичта
към тебе и към твойте плодни ниви?

Когато ме задъхваш всеки час
с дъхът на опоителната свежест,
със баграта на златния ни клас
и с блясъка на дивната си прелест!

Обичам те под ситен летен дъжд,
напролет с росни цветове омайни,
когато в теб се люшнат изведнъж
на нивите талазите безкрайни.

Обичам те под ярък юлски зной
със твойте плодове узрели, ярки,
когато волно в синия покой
запеят подранилите жътварки.

Не бе ли ти преляло топъл дъх
във песните на звучните кавали,
и оня сладък, медовинен лъх
на утрото със блясъци изгряло?

Не бе ли ти във детския ми сън,
във вярата ми светла и голяма,
на звънците в отмерения звън,
във хубавите приказки на мама?

Ти мое родно, слънчево поле,
със рози и конопи, и пшеници,
как искам да размахам в теб криле
със полета на непокорна птица.

Да се прелея в твойте широти,
тъй както тичинка да се изгубя,
но само, само да почувстваш ти,
че пламенно и искрено те любя!