Озарение на дните е покров
Четейки „Нощта извиши звездния си купол”
от Никола Ракитин
Душата ми е звезден небосвод,
превърнат в храм, за да роди човека,
покозвайки нормалния живот
в борбата му за светлината мека.
Говоря тук за светлината чиста,
която грее в сърцето вечно –
във ореола си е тя златиста:
днес, а не във бъдеще далечно.
Същността й е от момински свян,
ала вече между двама споделен
и затова изгрява като блян,
който във борба жестока е кален.
Озарение на дните е покров –
точно той преражда светлината,
а на рождаството казвам аз „любов”,
постигана в пътя със жената.
Съгласен съм, че тя е висша радост,
тъчаща нишка отговорност,
защото тя е вечната ни младост
в импулс на семейната сговорност.
Нощта извиши звездния си купол
Автор: Никола Ракитин
Нощта извиши звездния си купол,
струи златиста, мека светлина.
Наситен с мирис въздухът е топъл
и сочен като устни на жена.
О, тая нощ на блянове и сладост!
Опива ме и гали, и зове
дъхът на кипналата буйна младост
в безбрежни равнини и лесове.
Усещам да звъни по всички жили
мъзгата на дървета и треви,
с води през ниви път извили,
копнежа си земята ми мълви.
Копнеж по нещо светло и далечно
разкрил ширно звездния покров.
Духът ми окрилил с надежда вечна,
сърцето ми изпълнил с любов.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata