Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2010 13:38 - За какво са нужни ръководителите?
Автор: mojsei Категория: Изкуство   
Прочетен: 1544 Коментари: 6 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В диалог с Джулия Бел, но и с майка Тереза,

а и с Виолетка Пеева

 

Ще дам предимство на Майка Тереза, която казва:

 

-Хората са упорити,алогични,его центрични.

 

-Но слушай, Майко! – отвръщам бързо. – Джулия Бел съвсем не е такава. По повод на моята публикация „Мистерията, наречена „български народ” за нула време развихме плодотворен диалог, а и лицето й излъчва невинност, а пък деколтето е ослепително ... Станахме приятели, както се казва в любовта „от пръв поглед”. А виж и Виолетка Пеева! Издебна ме, когато се бях развихрил във Фейсбук и така ми се сопна, че веднага написах Отворено Писмо до моя приятел Бойко Борисов. Но виж, това което казваш, мога да го приема за моето обкръжение, което се води за симпазитанти на Съюза на Приятелите от Интернет. Къде са Мери, Роси, Божидар? Дълбоко мълчание. Опасни хора, хей. А и мойте 112 приятели?

 

-ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! – казва поучително и малко строго майка Тереза.

 

Какво да й кажа? Свята жена, мъдра. Ще я послушам, защото и без това ги обичам, но и любовта трябва да се конкретизира, не може абстрактно да се раздава на всеки срещнат, макар че такава практика се шири у нас. А и това 112 приятели? Ама на – мерак за приятелство?! Кимам с глава с знак на съгласие, а майка Тереза продължава:

 

-Правиш добро,ще те обвинят в егойзъм и задни мисли - казва тя и потъва в дълбок размисъл.

 

-Майко, майко! Без хулите на мойте виртуални приятели бих ли създал Основите на Новата Литература? Те знаят, че когато си зает с нещо важно, ти трябват стимули и какви по-добри стимули от интригата. А и ще ти кажа нещо друго! Как можеш да обединиш българите, ако не им дадеш възможността да те превърнат в мишена на изконната си злоба, за която много точно говори и Джулия?! Тук малко се разминаваме в разбирането си, защото ти разглеждаш нещата от позицията на добро и зло, докато аз ги разглеждам чрез прехода на доброто и злото едно в друго, както си е и реално.

 

-ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! – казва настоятелно светата Майка и аз млъквам, засрамен от изблика ми на словоохотливост, а тя продължава с приглушен глас:

 

-Успееш ли ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове...

 

-Златни ти уста, мила ми Майко! Фалшивото приятелство е в такъв разцвет, че можеш да си го поръчаш в различни разцветки, но и тук опитът ми има малко по различен нюанс, който се свежда до следното: от истинските врагове да изковеш фалшиви приятели и да се оставиш да те пренесат през пропастите на още по-фалшивото ежедневие...

 

-СТРЕМИ СЕ КЪМ УСПЕХА ВЪПРЕКИ ТОВА! – на свой ред ме прекъсва майка Тереза.

 

-Доброто което правиш ще бъде забравено утре.

 

-Чакай малко, Майко! – казвам с лек нюанс на строгост в гласа. – Доброто и злото така менят местата си, че трудно можеш да го определиш ако не сепоставиш на мястото на другия. И ще ти кажа! Създал съм Училище да писатели. Това добро ли е? Беспорно – да, но така си мислиш ти. Я, ела в това Училище и ще те видя!? Та творчеството е жесток процес, точно както и любовта, но хората си въобразяват, че любовта е само наслада от секса, а творчеството се свежда до записване в списъка и ...интриги на воля.

 

-ПРАВИ ДОБРО, ВЪПРЕКИ ТОВА! – настоява майка Тереза, но виждам как се замисля и свежда глава в молитва.

 

-Слушй, Майко! – започвам аз малко нерешително.- Дай да разглеждаме нещата конкретно, а не така за хората въобще, защото хора въобще няма. Те носят и доброто, но и злото. Трябва да разгледаме някакво отношение и в него да откроим дали е добро или зло!?

 

-Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребни хора с най-дребните съзнания – казва мъдро майка Тереза.

 

-Темата какво може е много обширна ... – казвам тихо и млъквам.

 

- НЕ ОГРАНИЧАВАЙ МИСЛИТЕ СИ ВЪПРЕКИ ТОВА! – продължава тя, но виждам, че разговорът започва да и тежи.

 

-Как да разгънем дейността си, Майко? – отвръщам малко троснато, но бързам да се потопя в мълчание. Ела да те заведа в Съюза да видиш пъргави хора на сянка и летаргична отпуснатост на сцената!?

 

-Хората са благосклонни към губещите, но подкрепят само победителите – прдължава майка Тереза с непоколебимата си логика, имаща за отпарвна точка виждането, че хората са лоши.

 

-Хората са благосклонни кам тези, от които могат да отмъкнат нещо, а после да се представят на ограбени, но когато знаеш това, ще поставиш тези хора на място, защото ти печелиш борбата с тях като свой капитал, а и на тях им даваш така възможност да растат – казвам бързо, но категорично, защото всечко това съм го преживял в този очарователен Съюз, дал ми възможността да вляза в тъканта на народа.

 

 

-БОРЕТЕ СЕ ЗА ПОБЕДЕНИТЕ ВЪПРЕКИ ТОВА! казва майка Тереза с длбока доброта, която ме трогва.

 

-Но майко, майко! Българите са победители заедно с другите народи, защото заедно с тях създадоха този свят, но нали винаги са си били наивни като деца, послушаха идеолозите, които имч казаха, че са победени и те свикнаха с тази си роля, пък сега иди ги убаждавай в противното. На тях им е така добре в пелените на победени и да има някой да се бори за тях – казвам с известно раздразнение в гласа, но старата жена вече не ме слуша.

 

 -Каквото си градил с години може да се срине за една нощ – казва тя и в гърдите й сякаш лумва някакъв непроявил се досега пламък.

 

-Може, може! – отвръщам с пълно разбиране.

 

 -НЕ СПИРАЙ ДА ГРАДИШ ВЪПРЕКИ ТОВА! – казва с младежки патос майка Тереза.

 

-Да! – отвръщам отзивчиво.

 

-Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне – казва с малко тъжни нотки в гласа майка Тереза.

 

-От света съм взел най-доброто – духът на предците ни и съм го превърнал в миг на сегашното ми преживяване...

 

- ДАЙ МУ ГО, ВЪПРЕКИ ТОВА! – казва жената с отправен в бъдното глас.

 

-Светът и аз сме едно цяло Майко, чрез което отново и отново постигам себе си – казвам, опитвайки се да вложа в думите си патоса на своя оптимизъм.

 

Виждам, че Джулия и Виолетка внимателно следят разговора ни, когато Виолетка, в изблик на внезапно въодушевление казва:

 

А така, г-н Рибаров! Така ми говорете, че с екзистенциалния си анализ направо ме побърахте...

 

-РОБСТВОТО! – вкючва се в разговора и Джулия, но спира и се замисля с неествена за нейната лъчезарност тревога.

 

-Е, да! – казвам неопредзелено, готов за дискусия по тази гледна точка.

 

 -И ОЩЕ ПЕТ ВЕКА ДА МИНАТ, ТОЗИ НАРОД ЩЕ НОСИ ОЩЕ БЕЛЕЗИТЕ МУ!

 

-Какво е робството ако не материална и духовна зависимост, а материалната нищета ражда и нищетата на духа – отвръщам малко назидателно.

 

-БИЛИ СА РАВНИ В РОБСТВОТО И КОГАТО Е ДОШЛА СВОБОДАТА ЗАВИСТТА И ОМРАЗАТА СЕ Е ЗАВИХРИЛА И СЕ ВИХРИ С ПЪЛНА СИЛА И ДНЕС – казва с патос тя.

 

- Разслоението в обществото води до сблъскване между хората, което трябва да се насочи в правилна посока...- казвам, за да поддържам разговора.

-ЗАЩО ЕДНИ ЩЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ МЕН...ЗАЩО … - малко иронично продължава Джулия.

-И ТАКА, НА ДЪНОТО НА БЛАТОТО И НЕМА ИЗМЪКВАНЕ..НЕМА!


-Промяната на характера на собствеността разреши едни проблеми, но създаде други – казвам убедено и малко на себе си.


-ТРЕБЕ ДА СМЕ РАВНИ...ЗАКОН НА РОБСТВОТО И НА ДЪНОТО – подчертава натъртено тя.

-Равенството във възможностите не е лошо – започвам аз. – А днес и самото общество има нови възможности, но на сцената трябва да излезе по-решително прагматичния човек! За какво са нужни днес лидери на българина? За да бъдеш лидер трябва да можеш да понесеш злобата на съвременниците си, но и облагите, които ти дава властта.



Тагове:   Какво,


Гласувай:
1



1. yuliya2006 - ИМА ВРЕМЕ НА ГЕРОИ И ВРЕМЕ НА ПРАК...
22.10.2010 22:28
ИМА ВРЕМЕ НА ГЕРОИ И ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧНИ ЛЮДЕ..

СТРАННО ЗА ВТОРИТЕ, ЧЕ ТЕ ВИНАГИ КАТО ЛАЛУГЕРИ ЧАКАТ ВЪЛНАТА ЗА ДА Я ЯХНАТ..ТА ЗА ТЯХ Е МОЯ СТИХ

ЛАЛУГЕРИ

Ти драги ми господине,

лалугер виждал ли си?

Онзи дето в лозята,

изкочи па върти глава,

налево, надесно и изчезне...



Ти драги ми господине,

лалугер виждал ли си?

Онзи дето все наднича

и от страх сърцето му,

ще се пръсне и го нема...



И в живота господине,

лалугери с лопата да ги ринеш

Очите им малки, душа немат

а иначе ербап,кога задухат ветровете,

они в първите редици все се пъчат...



И тогава господине, лъвове,

напористи, яки...важно ходят

И на мен смешно ми господине

и я все се чудем, маем...

Вчера лалугери - дребни душици

а днес най-лични, глави големи...



10.06.2009

ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. mojsei - Здравей, момиче мило, приветливо!
22.10.2010 22:44
1.
Здравей, момиче мило, приветливо!
Сърцето ти е топло, обичливо.
Не започвай темата "предатели",
че днес с тебе станахме приятели.
цитирай
3. mojsei - Здравей, момиче мило, приветливо!
22.10.2010 22:54
2.
Почваме да правим малко общество,
имащо приятелството като плод
и със преживяване на божество
ще го превърнем във норма на живот!
цитирай
4. mojsei - Здравей, момиче мило, приветливо!
22.10.2010 23:02
3.
Критикуваш ти човека практичен
и да се притесняваш имаш право,
а аз говоря за тип - прагматичен,
който удържа живота си здраво.
цитирай
5. mojsei - Здравей, момиче мило, приветливо!
22.10.2010 23:18
4.
Предлагам във Съюза да членуваш,
където "работи" творчески процес,
защото ти чрез радост съществуваш
и само тя ще ни води към прогрес.
цитирай
6. mojsei - Здравей, момиче мило, приветливо!
22.10.2010 23:28
5.
Във Съюза няма притеснения -
духът на текстовете е критичен
и чрез правените разяснения
развиваме човека прагматичен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mojsei
Категория: Изкуство
Прочетен: 442421
Постинги: 853
Коментари: 253
Гласове: 658
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031