На единия полюс са злощастни роби

Четейки:”Обновен народ”

от Иван Вазов

Обществото се разклати като глобално,

че народите подемат граждански протест,

търсещ своето решение социално

в тъждеството-сблъсък на общия интерес ...

Душата, в сблъсък на интересите гори –

това е дълбокият, социален смисъл:

туй е пътят да станат хората добри,

а него, в текстове, подробно съм описал.

Страх подорен, душите безконечно нищи

до момента на всенародното единство,

когато сила трансментална се отприщи,

опиянявайки сърцата във роднинство.

В пламък на единство се ражда мъжеството,

защото умножената сила е обков –

олтар във който се постига рождеството:

в България този миг е качествено нов.

Чиновника от всички днес се обвинява,

че живота от него движи се основно –

протестът широки маси обединява,

ала той все разгаря чувството отровно.

Социалността позитивности възражда

сред които стои и силата морална,

а тя, достигнала до наситена жажда,

във душите ни гнезди воля трансментална.

Тази сила, която народът наследи,

прероди и вгради във общество глобално,

ала днес, чрез нея, може да се подмлади

в пътеката на тъждеството трансментално.

Историята днес реално е велика,

ала защо несретата ни все настига –

дуградацията у нас позорно блика

и тъй проблеми най-различни тя повдига.

На единия полюс са злощастни роби,

показващи как мизерия в тях прелива,

а на другия се пъчат нещастни сноби,

готвещи за първите чашите горчиви.

1.1.

Обновен народ

Автор: Иван Вазов

На професор Иван Д. Шишманов

Под редакцията на: Валери Рибаров

Да, таз война за нас морална беше баня.

Тоз подвиг упорит ни вдигна, възроди,

духът ни, от това горнило на страдания,

излезе по-як, здрав и цял се подмлади.

Бумтящий ураган пречисти ни въздУха.

Къде са онзи прах, воня и мърсоти

на нашия живот? ЛитнАха, не се чуха.

Една велика страст в душите ни пламти.

Една велика страст, една велика мисъл

ни слива, движи, грей в тез кобни часове,

заветът, що сам бог в сърца ни е написал,

за жертви святи днес, велики ни зове.

И ний ги даваме за братята ни роби

без сметка и без жал – на бойните поля.

И сещаме се ний по-силни и по-нови,

и сякаш нова кръв в сърца ни се преля,

и чувство никакво дребнаво и отровно

не ни мърси, а плам небесен в нас гори.

И сещаме се ний порастнали духовно

в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.

Какъв запас от мъжество и сили,

високи доблести, духовни красоти

в народната душа, непипнати се крили,

извикани навън от подвига светИ!

Да, таз война за нас морална беше баня,

изкъпана оттам изкокна нашта чест,

светът на нов народ възторжено се кланя

и ний сами едвам познаваме се днес.

Ноември 1912