Литература, писатели, творчески процес - 13

1.

Сърце

Автор:Иван Кръстев

На баща ми

Сърцето има точна дата,
когато спира своя път
и линиите на съдбата
в последен възел се сплетат.

Преминало вода и суша,
видяло зло и доброта,
сега то уморено слуша
на времето изповедта.

И тайно камерата лява
пречиства земните тъги,
студа, обидите отвява,
гаси измамните дъги...

Тъй между прошка и разплата
в кръг вечен се върти денят,
стрелките върху циферблата
се сбират, ту разединят.

И няма те да ни дотегнат
чак до мига, когато спрат
и - тачен или пренебрегнат-
човек завърши своя път!

1.1.

Сърцето задава във живота път

Четейки:”Сърце”

от Иван Кръстев

Сърцето задава във живота път –

за българина той е веч глобален

и багри го със трепети светът,

втъкавайки ракурса трансментален ...

Духовността поражда път съдбовен,

изграждащ наша умножена сила

и нека кажа: туй е път любовен –

във него силата се е родила.

А съдбата иска да го разплете,

ала не ни посочва свойта дата,

когато ще вземем прошка от дете,

което ще сплете със нас сърцата.

Смирено ще изслуша изповедта,

приемайки часовника кармичен

и в замяна ще получим доброта,

сродяваща с порив категоричен.

А дъхът децата ни ще озари,

превръщайки сърцата им във олтар,

че този Дъх със любов ще ги дари,

давайки им свойта трансментална жар.

Този миг сплита прошка и молитва,

за живите оставащ като вечен –

откровеност в последен миг политва,

за да запази порива сърдечен.

Пътеката не ще да ни дотегне,

втъкала и Дъха си трансментален,

дори и някой да ни пренебрегне

във мига последен ... сантиментален.