Литература, писатели, творчески процес - 16

1.

Поглед в огледалото

Автор: Николай Томов

От бързеите на живота носен,

по мокър пясък или в крехка ладия,

бях често сам, но никога самотен

и спътник бе ми мойта вярна зодия!

Във хорските очи се често взирах,

не свеждах поглед, бях самоуверен!

Тях търсех, а пък себе си откривах.

Доволен, весел, гневен и кахърен

в тревата газех, пътя не пробирах!

Да търся нещо ново – все не спирах,

над своя личен имидж вечно бдях,

но трудно вече себе си разбирах,

бях много горд, не вярвах, че е грях!

Не превъзнасях собствените сили,

реален бях: приемах даже критика

и склонност нямах към мечти безкрили,

но „падах” си по някаква екзотика?

Ала постъпките ми бяха странни,

за твърде много хора бях неясен ...

По стръмен път вървях си неотклонно,

измислил бях си даже бойна песен!

Сега забавям вече темпото:

с големи скорости не прекалявам,

че на години чувствам бремето,

но имам хъс – не знам да се умарям!

Все по-трезво вече се оглеждам

във безпощадното си огледало ...

Ще съм на чисто: никой не пререждам,

ще има цвят, не всичко: черно-бяло!

Май гордост моя ще оставя в минало,

помогна ли ми тя – сега не вярвам ...

Разбрах: с любов сърца са се пречиствали

и грешки имал ли съм – ще поправям!

Не съм аз бил тъй искрен винаги,

но не към други, а към себе си ...

И мислите си – не пробирал съм ги,

ти, веч повярвай: аз съм чист, старая се!

Към огледалото аз пак поглеждам:

във погледа ми огън има ли?

Поискам ли си смелост да сънувам,

във истината ще потърся сили!

1.1.

По характер не е просто реалистичен

Четейки:”Поглед в огледалото”

от Николай Томов

Простотата у човека е сакрален връх,

защото в живота поставя тя начало,

но трябва да достигнеш до трансментален дъх,

за да я превърнеш във вещо огледало...

Тази простота изгражда във душата храм,

втъкал във себе си и трансментален крясък,

затова, че във направата участваш сам

и така достигаш до идентичен блясък.

Това показва смисълът ни на живота,

за да виждаме, чрез него, все нещо ново

и така творчеството ще направим вота,

защото се развиваме чрез вярно слово.

А словото ни провомерно – прагматично,

чертае на живота вярната посока

и затова го казвам пак категорично,

че този Връх показва летвата висока.

Във душата си Николай таи надежда

и затуй, в търсенето, никога не спира –

в душите хорски своята душа съглежда,

споделяйки, че трансменталното разбира.

Това, което словото му е създало,

разкрива характера му като озарен

и точно той, на него, му е огледало,

сочещо, че е човек невинен, вдъхновен.

По характер не е просто реалистичен –

чрез простотата си остава непреклонен,

но знае, че е уникален, екзотичен,

от чуждите проблеми, непрестанно гонен.