Литература, писатели, творчески процес - 24

1.

Премълчани думи

Автор:Матей Шопкин

Обичам те! Да тръгваме нататък,

където пътят става все по-кратък,

където пада прах от метеори

и мъдрата природа ни говори,

че има край на пориви и нежност,

че свършва някъде самата вечност.

Обичам те! На тридесет години

ти казвам думи прости и невинни;

жадувам винаги да бъдем с тебе,

призвани от класическия жребий –

деца да създадем, да бъдем хора

далечни за лъжата и позора.

Обичам те! В космическата ера

това звучи почти като химера,

но не съжалявам, не отричам,

обичам те, до болка те обичам,

и благославям цялата вселена,

че си родена ти, че си родена.

1.1.

Любов ли е, рзвива се градивна

Четейки:”Премълчани думи”

от Матей Шопкин

Страхът е днес това злощастно бреме,

чертаещо глобалното ни време,

но днес стартираме една пътека,

за да сме в съществуване надеждно,

защото човечността на човека

изисква житието безметежно,

а то съзрява в същност гениална,

преживявана като трансментална.

Само чрез любовното си тъждество,

чрез единна плът, ти ставаш божество,

че любовта е нашата опора,

създаваща в живота ни децата

и чрез семейството сме ние хора,

а в обществото водим ний борбата,

която пък, на любовта е мера,

отхвърляща предвзетата химера.

За любов отприщи пориви светът,

а хората в таз посока все вървят:

Глобализмът всява не любов, а страх,

показвайки ни житието крайно,

че без любовта животът става прах,

а с нея житието ни е трайно,

че дава то нормалните простори,

когато трансменталността говори.

Любов ли е, рзвива се градивна,

а по прирада тя е и невинна –

разобличава смело и лъжата,

пазейки невинността на своя взор:

така проправя пътя на съдбата,

влизайки във битка даже със позор,

а лъбовта приятелство изгражда

и така тя живота ни надгражда.