Литература, писатели, творчески процес - 26

1.

За теб, Родино!

Автор:Латун Латунов

Още в ранна младост аз живях
със болките на тоз народ
и тогава още аз запях
за теб, Родино, майко свята.

Макар покрусена, в борби безплодни,
към тебе любовта ми не угасва,
защото вярвам в твойта благодат
и в твойта мъдрост, знание и сила.

Ти, винаги ранена след погроми,
се мъчиш да възкръснеш възродена,
но все така, в тиранство и неволи,
се бориш ти за своята прослава.

Каква си днес? Ограбена и бедна
от толкова крадци и шарлатани!
Смрад, в която бродиш тъжна сред калта,
бисери да търсиш и дела народни.

1.1.

В гърдите си Латун, от ранна младост …

Четейки:” За теб, Родино!”

от Латун Латунов

В гърдите си Латун, от ранна младост,

носиш духа на българския народ –

това го осъзнаваш като радост,

извела те до днешния небосвод.

Запазваш поривите благородни

на любовта си към народа – свята,

удържана и в бурите безплодни

във каквито тъне и днес Земята.

Родината е сила умножена,

пазена и във днешните погроми

и затова остава толкоз свята,

макар да ни наричат подло „гноми”.

Използват още думата „животни” –

господарите със душите ледни,

а българите пеят …ех, страхотни,

макар че сме във нощите беззвездни.

Живеем днес сред чужди интереси

и пак, във чувствата си, сме свободни,

защото във глобалните процеси,

се раждат интересите народни.