Нагласата като способност – 6

1.

Любовта е и чувство, но не се свежда до него

       Притчата разказва как един владетел от Изтока обещал дъщеря си за жена на онзи, който постигне озарението на съвършенството и един младеж, запленен от перспективата, отишъл в манастир и се посветил на йога. Минала една година в системни занимания, овладял младежът тази възпитателна система и след като бил готов да вземе дъщерята на владетеля за съпруга, могъл да прецени, че овладяните способности са вече негова нова ценностна система за отношението му към света.

       Вероятно този младеж е прозрял, че любовта има и по-високи етажи на своето съществуване, свързани с работата за духовното развитие и извисяване на хората около теб.

       В условията на деградацията, в каквито условия живеем и ние, работата за спасението на човешките души може да бъде разбрана правилно като израстваща на различни степени любов, висшата сред които е приятелството.

       Отхвърлянето на негативните нагласи, в това число и на предрасъдъците, е първата крачка по пътя на изграждането на позитивната нагласа към живота. Но да отхвърлиш негативизма, като стихийна нагласа на съществуването е въпрос за влизането в позитивния свят на добродетелите, което е практически въпрос, а не въпрос на теорията, но, от друга страна, като практически въпрос стои и теоретичното обосноваване на системата „йога”, която изгражда позитивната нагласа на озарения от своето цялостно възпроизводство индивид.

       За времето на своето съществуване, Съюзът на Писателите от Интернет, показа способността си да работи за духовното развитие на съвременниците чрез формирането им като писатели, в това число и чрез правилното оценяване на тяхното досегашно развитие като такива.

       Творческият процес на писателя е път за преструктуриране на самите му сетива, защото под „сетива” вече се разбира самата работа на авторите в общността, която става фактор на тяхното развитие и израстване като писатели. Но да работиш означава да развиваш сам общността, а не да използваш Съюза за запълване на времето или да „работиш” целенасочено срещу него.