До авторите в Интернет – 14

 

1.

Светът, практиката и представата за света

 

       За да живее, човекът произвежда и възпроизвеждайки своя живот, той опознава заобикалящия го свет и самия себе си. Процесът на възпроизводството на човешкия живот е обществена дейност, която изгражда обективни отношения на технологическо и икономическо разделение на труда, на разпределение на създавания продукт, на неговата размяна, но и на неговото потребление и тези отношения изграждат икономическата структура на обществото. Всички тези отношения изграждат начина на производство на обществото и в зависимост от неговия характер се структурира и институционалната надстройка на обществото, а също така и формите на обществено съзнание. Този Модел на обществото бе посочен от Карл Маркс като логически инструмент на всички негови научни изследвания. Процесът на разширяване на историческия процес той нарече „комунизъм”, изрично подчерта, че той е възможен само като световноисторически, а практическите материалисти, които са субекти на този процес нарече „комунисти”, за ужас на съвременните „антикомунисти”, които, с крясъците си, единствено показват деформираното си съзнание, което в обществото функционира като идеология.

 

       Този Модел, показващ възпроизводството на живота в една отделна държава, днес функционира като Интеграционен по линията и на такива структури като муждудържавното разделение на труда, системата на междудържавните икономически отношения, междудържавната институционална надстройка и форми на общественото съзнание сред които спада и философията, функционираща и като идеология, обслуждаща особения интерес в обществото, но и като наука, разработвана и функционираща в Съюза на Писателите от Интернет като ядро на съвременната, съдържателна литература.

 

       Глобализацията, като деформирана форма на интегриращия се свят, от една страна, утвърди страха като своя универсална, екзистенциална характеристика, а, от друга страна, изведе и отделния индивид на обществената сцена, която вече е глобална, превръщайки по този начин разработването но философията като възможно, непосредствено от нейните предпоставки.

 

       Представата за света, от гледна точка на мястото на човека  в обществото, функционира, в процеса на неговото преобразуване, като мироглед, който е своеобразен инструмент в процеса на размишлението, превръщащо постъпващата ситуативна информация за света в мисли за този свят, които, именно като философски, във всеки един момент, са саморефлективни, правещи познанието самопознание по пътя на израстването на преживяването до Съ-преживяване, което е собствено, страна на човешката саморефлективност, разбирана като социално активна дейност.

 

       Да разказваш за собствените си представи за света е оставане в сферата на мнението, докато да изказваш мисли за света предполага да преобразуваш този свят, а това вече са различни неща.

 

       В Съюза на Писателите от Интернет се утвърждава практиката не да се говмори за нещата, а да се говори с езика на нещата, което вече е литература.

схващания...

В изказаното мнение се признава, че съм изказал схващания с което съм съгласен, защото схващането е нещо различно от мнението, но явно е, че това схващане е помогнало да се види, че схващане и мнения не могат да бъдат подреждани в една класация!?