До авторите в Интернет – 33

1.

Съ-преживяването е реалност

Съ-преживяването е реалност,

която е с основа социална –

изучавам я като трансменатлност

на днешна ситуация глобална ...

Чрез Съ-преживяването сме в летеж

в рамките на социалния процес,

а взаимността поражда и копнеж

по нишката на собствения интерес.

Чрез хармоничността, така прекрасна,

откриваме и порив безнадежден –

той води по пътеката ужасна

и е сигнал за порив по-надежден.

Трансменталността не става суета –

като нормалност е необходимост:

радостта се поражда от цялостта,

която, във живота е дължимост.

Животът може да е и безбрежен,

за творчеството когато си готов,

развивайки и порива копнежен

като връх на споделената любов.

Той е и злощастно заточение,

когато протича без взаимна страст

и достига чак до угнетение,

а то е и на нормалното контраст.

Чувството взаимно е вълнение –

то е щастието, като пълнота

и в живота ни е вдъхновение,

насочващо ни по път на красота.