До авторите в Интернет – 115

1.

Чух те Вики, да ми казваш:”Хей!”

В диалог с Виктория

Чух те Вики, да ми казваш:”Хей!”
и го свързах бързо със “Мойсей!”
че изчезна раздвоение,
бликащо като съмнение …
Със шега лесно ме подкупваш,
наместо да ми се нацупваш –
усмивката ти ми внушава,
че любовта при теб остава.
Затова тук ти казвам:”Браво!
Дръж се за “Животът” здраво,
защото той ще те опази,
тъгата щом във теб пролази!”
Но щом откриеш чужда грешка
и разбереш, че тя е тежка,
положи усилия – много,
но прецени нещата строго,
за да нямаме брожение,
а да правим преображение!

-Всеки по своему си гледа,
но аз съм винаги “Победа!”
а когато нещо се направи,
със цел мотив да се подправи,
пак преживявам, че съм млада,
но в мен нахлува и прохлада!