До авторите в Интернет – 122

1.

Във горичката, сред храсти

А пък жезълът ми смолест,
както казва Шекспир, болест
го е хванала горкия
и защо ли аз да крия,
че присъщите му страсти
във горичката, сред храсти,
бяха неми, даже и встрани,
от присъщите на нас вълни,
че ни мъка причиниха,
във сълзи ни потопиха,
но когато Слънчо пекна,
на сърцата ни олекна…
-Мислех си, че във сън дълбок
е потънал милият ми бог!