До авторите в Интернет – 132

1.

Информационна среда, литература, наука

       Всички комуникативни, писмени  сигнали на човешкото съществуване изграждат неговата информационна среда. Литературата може правилно да бъде разбрана като словесно творчество и ядро на информационната среда, а науката, аз я разбирам и утвърждавам като ядро на литературата, утвърждаваща общочовишкия интерес като човечност на човешкото, тоест като участваща в процеса на прераждането на нормалния живот. Става ясно, че говоря за три равнища на информационната среда на човека, които, различавайки се, имат и общи, допирни точки помежду си. Науката е част от литературата, а литературата не може да се развива без науката, за да се направи и необходимото разграничение от онази информационна среда, която съществува като идеология или псевдолитература.

       Не е нужно да отиваме в прастари времена, за да си измисляме, че и тогава е имало словесно творчество, но при всички случаи ще бъде нужно да направим опит да дефинираме проблема на литературата, за да може, вървейки по пътя на неговото разрешаване, да очертаем ясно нейното начало. И така, тук поставям два въпроса. Първият е свързан с дефинирането на проблема на литературата, а вторият е свързан с нейното начало. Тези въпроси са обосновавани от мен по други поводи, а тук ще ги конкретизирам във връзка с публикуването на книгата „До авторите в Интернет” на която тази публикация е 129-та по ред.

       Ако приемем, че цялата информационна среда се изгражда от литература и от Не-литература, а Не-литературата има като свое ядро идеологията, в скоро време ще установим, че литературата говори с езика на нещата, а идеологията се свежда до изказване на мнение за нещата от нейните субекти – идеолозите. Когато изказваш мнение, ти изпадаш в положението на идеолога, който най-често не знае, че е такъв, за разлика от онези идеолози, които разпространяват мненията на особения интерес съвсем съзнателно. Интернет стана родно място на идеолозите, които се надпреварват да кажат нещо, без дори да се замислят какво е то, за да се стигне до вулгарното използване на чужди текстове като някаква форма на активност. Авторите, които създават литературата са специално подготвени за целта и се наричат „писатели”.

       Изпразването на литературата от съдържание днес се постига по линията на идеологията, която си присвоява правото да се нарича литература и е завзела ключовети места, които трябва да обслужват литературния процес. По този начин не само, че няма организиран литературен процес, но и литературата е твърде съмнителна, а авторите, които са придобили някакви умения да използват перото не са нищо повече от идеолози.

       Мнението е основа на идеологията, а ситуацията е основа на литературата, а още по-конкретно, под „ситуация” разбираме ситуативното състояние на практиката. И така, практиката и мнението са двата полюса на информационната среда, които се различават помежду си съществено. Идеолозите обслужват особен интерес в обществото, докато писателите отстояват общочовешките интереси, които осъзнават като свои.

      Дали създаваш идеология, в ролята си на идеолог, дори и без да знаеш това, или създаваш литература, в ролята си на писател, са различни неща и разликата е в това, че писателят е човек, свързан не с особения, а с общия интерес на света и по силата на това има научен мироглед за процесите на възпроизводството на живота с възможности сам да възпроизвежда живота си от тези позиции.

       Ситуативната среда на практиката, като предметна област на литературата, е гледна точка за погледа ни в историята, защото литературата не се възпроизвежда от само себе си или от съществуващото наследство, макар че наследството е методологически ориентир при създаването на литературата.

       Диференцирането на практиката откроява различни аспекти за обособяването на познавателната способност на човека, достигайки и до такива форми на общественото съзнание като етиката, естетиката, правото, философията, политиката, но и на науката, разбира се.

       Въпросът за началото на литературата е свързан с изграждането на авторовата индивидуалност до висшата способност – интелекта, което е въпрос и на свързване на продукта на литературата с възпроизводството на практиката, от една страна и на самата писателска индивидуалност, от друга страна. За да създава литературни творби авторът се нуждае от предварителна подготовка и следователно началото на неговите литературни занимания най-напред трябва да бъде резултат на предварителна подготовка, на определена изграденост, като способност, да се занимава с този вид дейност.

       След като се занимавам няколко десетилетия професионално с литература мога да разкажа и по-конкретно за този процес. Достигането на възможността да защитя научна степен предполагаше определена степен на подготовка, каквато аз имах, а сложността на решаваната задача породи въпроса да разработя по-общото, методологическо равнище на разработваната област и така бях изправен пред необходимостта да разработя философията като теория и превръщайки я в мироглед, да я направя и логика на подхода си, за да навляза в реалната област, която разработвах. След близо 10 години публикуване в Интернет, а става въпрос за хиляди текстове, след изграждането на литературен творчески процес, чрез практическото приложение на философията, в различни области на живота и най-напред в областта на любовната лирика, след внимателното проучване на особеностите на съвременния живот и специално сред авторите от Интернет, след учредяването на Съюз на Писателите от Интернет, достигнах и до публикуването на книга, директно адредирана до авторите, изграждащи моето обкръжение във виртуалността. Може да се каже, че първите пет години от работата  ми в Интернет бяха някакво скоростно върнене в кръг, имащо значимостта да изуча особеностите на средата. Следващите пет години се характеризират с устрема да създам относително самостоятелна информационна среда, а сега съм пред необходимостта „кръгът” и „правата” да ги разтегна в спирала, което означава контрол върху функциониращата информационна среда, свързано и с нейното преструктуриране във функционален план.

       Всичко това не само може да бъде разказано много по-подробно, но то може и да се види с емпирична точност, защото става въпрос за функционираща информационна среда и конкретни писатели, но и автори, които участват със свой принос в процесите такива каквито са, а не каквито ни се иска или пък да говорим за процеси, които съвсем не съществуват, представяйки ги за литературни.

       И така, обобщавайки казаното до тук, мога да посоча първо, че сбъсъкът на литературата с идеологията, който става в творческия процес на Съюза, чрез провеждания диалог, разкрива сферата на тъждеството, където този процес се разгръща с двете си страни, показващи съдържателно проблема на литературата и второ, че интелектуалната изграденост на писателя, изискваща, съответната подготовка, е необходимото начало, за да говорим, че сме в сферата на литературата.