Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2014 18:41 - До авторите в Интернет – 134
Автор: mojsei Категория: Изкуство   
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове:
0



До авторите в Интернет – 134

 

1.

Мо, на Жезъла, сред толкоз миди, долетял

 

Приятели, мои предатели любими,

достигнах ярки висоти на небосвода,

но на гребена на вашите чувства мними,

опознах първото равнище на народа ...

 

Прокарахме ракурси чудни, но потребни,

затова защото със мене сте летели,

а пък крилата ми признахте за лечебни,

доказвайки, че във интригата сте смели.

 

Света със нашите мъдри текстове залях,

за да се преборим със глобалната му кал,

щом с приятелите-врагове ще правим смях,

защото този свят, чрез страха, се е насрал!

 

Рибата приятелите искат да ловят,

а обещават да направят и скандала,

но те готови са критиката да простят,

стига да ги поставя на пиедестала.

 

Приятел драг и критиката остра носи,

но користните не престават да ме винят –

те не чуват, задаваните им въпроси,

че във мрачината на подмоли зли стоят.

 

Решиха с мене да си опреснят сърцата,

но не знаеха, че всичко е сериозно

и чрез словата си замесихме съдбата,

но творчеството се оказа куриозно.

 

О, да! Творчеството е ужасяващ процес,

защото той сърцата ни дори фрустрира,

но утвърждава алтруистичен интерес –

той светлината, като хоризонт, разкрива.

 

Интригата и на творчеството е страна,

защото то със посредствеността се бори

и на писателите превръща се във съдба,

която много точно, чрез перо, говори.

 

Но тук говоря аз за криза чрез Съюза,

който се развива като зряло общество –

не прави гафове, като Евросъюза,

довел до фалит нормалното ни естество.

 

Животът, за мнозина, стана вече яма,

насочваща вниманието ни към ковчег,

защото трансменталността я вече няма,

а пък, отчуждението е обратен бег.

 

Но в Нет-а има много други, вредни дупки,

които и със кризата се конкурират

като нашепват за различни, сладки тръпки,

които със хедонизъм се парфюмират.

 

Съгласен съм с Рабле, че е направо грозно,

защото те излъчват страшничка зараза –

рекламират си лустрото така помпозно,

но то прикрива само яростна омраза.

 

Затова и Мойсей, във Интернет, пристигна,

за да смири посредствеността разярена,

а тя на стачки и протести се надигна,

че иска със всеки да бъде споделена.

 

Мойсей откри, че тези ями, пълни с миди,

говорели за потребността от секира,

но вече трябва най-напред и да се види,

защото всяка мида нещо имитира.

 

Мо, на Жезъла, сред толкоз миди, долетял,

започна да лекува тяхната зараза,

но с прокълнати съдби така се поболял,

че новите заявки смелчко отказа.

 

Той, без своите приятели-предатели,

едва ли нещо ярко в Глобализма би бил,

но чрез алтруизъм, създаде ваятели

и в творчеството му ще завиди и Уил.




Тагове:   диалог,   автори,   интернет,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mojsei
Категория: Изкуство
Прочетен: 442418
Постинги: 853
Коментари: 253
Гласове: 658
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031