До авторите в Интернет – 135

1.

Дори глас бодър няма как да ни събуди

Дори глас бодър няма как да ни събуди,

че ние никога не сме били заспали

и нищо, че в Европа искат да сме луди,

ала деградацията ни носи хали ...

И във Интернет аз срещам не един човек,

носещ оригинална, много точна мисъл,

дефинираща ни историческия бег

на който ние знаем истинския смисъл.

Глобализмът света с гигантски страх ориса,

а пък, българина той коварно „подкрепи”,

че от нормалността жестоко го отписа –

на деградация силите си посвети.

Човекът днеска ясно вижда си съдбата,

че отдавна изкова си той глобален път,

ала очакваше историята свята,

а не стихии Планетата да връхлетят.

Тероризмът – маска на врагове незнайни

съвсем не прави човека днеска по-богат,

защото оскверни божествените тайни,

заливайки света с прокобата на разврат.

Пътеката показвам като съкровена

и разработвам реален творчески процес,

за да не бъде невинността прелъстена

и тази борба да превърнем във интерес.

Трябва да възпрем хаоса в нашия живот,

че доминира между хората враждата

и да дадем нов, на интеграцията ход,

отхвърлящ смело на живота ни бедата.

Чрез нормите „свобода” и „уважение”

глобалният процес трябва да се завърти –

в това виждам мирогледното значение

на политиката на отворени врати.

САЩ вкараха света в тежки пререкания,

натрапвайки си ветото на глобализма,

но Русия им създаде изпитания,

утвърждавайки силата на прагматизма.

Този свят човекът упорито е създал

във времената на желязната завеса,

но коварството му още той не е видял,

рушащо даже и душа на поетеса.

Сластта е сферата на страстите коварни –

битката за невинността не е случайна:

във тази сфера трябват хора лъчезарни,

за да направим и литература трайна.

Коварствата заплетоха света в измами –

народите свещената борба подхващат,

но ежедневно се развихрят луди драми,

които хората обикновени плащат.

Рекламата е необикновено шумна,

а светът от егоизъм е обременен,

а Държавата, с политиката безумна,

пресъздава живота като осакатен.

Да! Чрез своите първи пориви борбата

показа протестиращи без ясна мисъл

и става много ясно кой върти играта,

щом сцените са шумни, ала нямат смисъл.

Духът на народите е много примирен,

но това създава представата привидна,

че реалността достигна праг ожесточен -

картината е злобна, толкова обидна.

Помагам да проникнете във тази криза,

която носи белезите нечовешки –

дълбоко във душите злобата навлиза,

пораждана от вопли адови ... мъртвешки.

Борбата за информационната среда

ще възпре лицемерните идеолози,

които са тежка, ужасяваща беда,

поднасяща ни живите си некролози.