Социалната активност и философията

       Социалната активност или така наречената саморефлективност, е естествената основа, отличаваща философията от всички останали науки и в същото време, придаваща човечността на човешкото във всички области на живота, в това число и на информационната среда в Интернет, а четенето на философските творби дава възможността да се навлиза в сферата на трансменталността по нишката на Съ-преживяването, възпроизвеждащо саморефлективността като собствен порив на преживяването.

       Преживяването е непосредствено дадена предпоставка, като структура на читателската индивидуалност, а философският текст, развиващ се по нишката на трансменталността, води преживяването на читателя в света на Съ-преживяването, което е човечността на човешкото или казано по-просто, изведеното преживяване на равнището на Съ-преживяването показва прехода на човешкото в неговата човечност. Без съмнение, разбирането е онзи изходен, възлов момент, който озарява рационалността с умножената сила на споделената емоционалност, идваща по линията на четенето и издига самото разбиране на интелектуално равнище, където могат да се задействат и волевите механизми на интелекта.

       Но човек, оплел се в мрежите на собственото си неразбиране, четейки един такъв текст, например, взривява у себе си негативна емоционалност, която го води и към съответната изява в сферата на ругатните. Вместо да се пребори със собственото си неразбиране и по този начин да създаде нов хоризонт на виртуалното си общуване, такъв човек, съвсем съзнателно, срива общуването като го превръща в конфликтуване. Неразбирането говори за наличието на проблем, чието разрешаване естествено стимулира диалога, чийто метод на разбирателството го превръща в подход за спротяване на участниците в Интернет, докато конфликтуването стимулира негативност, която се оказва пречка по пътя на развитие на социалността.

       Ако приемем твърдението на Хегел, че философията има като свой предмет истината, а истината, това е Бог, ще трябва да направим опит да демистифицираме, съществуващата неяснота, за да разберем каква конкретност от действителността се крие зад този израз – „Бог”. Когато се съгласявам с Хегел, че философията задава на човешкото неговата човечност, имам предвид точно това, че по пътя на философското познание, като страна на социално активната дейност, човекът достига до озарението на своята „божественост”, която божественост се разгръща напълно в процеса на позитивното Съ-преживяване, защото хората Съ-преживяват и проявяваната от тях негативност.  

       Философията, като ядро на литературата, е ядро и на информационната среда, в това число и в Интернет, а стихията на идеологията, която заема голямата част на тази среда и е неин реално съществуващ спам, се превръща в източник и на информационен сблъсък в който се ражда и съвременната литература.